25 Септември 2020петък07:14 ч.

Критика

Поезия със силно родолюбиво и човешко дихание

/ брой: 248

автор:Продрум Димов

visibility 1345

Досегашните литературни изяви на Марина Матеева я открояват като авторка с безспорно дарование, с тънка наблюдателност и удивителна чувствителност, с които улавя, анализира и претворява в силни художествени образи и картини сложната гама от взаимоотношения на човека с природата и обществото. Паралелно с това стиховете й се отличават не само със завидната си образност, но и с дълбокия си лиризъм, възрожденско родолюбие, младежка романтика и завладяващо преклонение по вазовски пред красотата и обаянието на българската природа.

Подобна идейно-тематична насоченост минава като червена нишка и през новата й стихосбирка "Шепотът зелен на необята". В него стиховете са обособени в пет основни цикъла, които разкриват както разнообразието в сюжетно-емоционалния свят на авторката, така и общото, обединяващото, значимото в нейния творчески и човешки натюрел. Първият е назован "Огнище" и това никак не е случайно, но той неусетно се прелива като чувственост и преживяване със следващите - "Цвят на векове", "Есенни прагове", "Неизбежности" и "Сезони".

Още в първите й стихове обаче заживяваме с усещането, че поетесата ни отвежда с нескрит пиетет към здравите корени на народния бит. Пред погледа на читателя оживяват непомръкващи светлите образи на дядо и баба на село, тяхната възрожденска привързаност към родна стряха, земя и героично минало, неугасващата сроденост и обич към отечеството. На не по-нисък пиедестал авторката поставя и ролята, мястото на родителите й в нравственото и духовното й израстване като пълноценен човек и българин. 

Истинска болка обаче ни обзема, когато се докоснем до тягостния свят на стихотворението й "Февруари". Днешното коварно време се е разправило жестоко с някогашното цветущо българско село. Подобен потискащ реквием звучи убийствено и в "Януари", "Залез", "Балада за несбъднатата жътва" и др.

Имам чувството, че си поемаме поне за малко отморителен дъх, когато започнем да общуваме със стиховете й от цикъла "Цвят на векове". Читателят наистина си отдъхва в свежия и отморяващ "Дъжд в Родопа". Поетесата се прекланя пред красотата и обаянието на родната природа. Стиховете на Марина в този цикъл направо ни потапят в светъл, бодър, ефирен свят, в който всичко възкръсва за любов и живот.

В цикъла й "Есенни прагове" стиховете й имат подчертан носталгичен характер. Ведрото настроение отстъпва на горестта и тъгата по безвъзвратно отлетялото минало. Разочарованията, огорченията, егоизмът, отчаянието и бездушието, от които се задъхва днешното ни комерсиално време, нахлуват вероломно и в нейния чист душевен и поетичен свят. Поетесата недоумява защо сме чужди за болката.

Защо много често отвръщаме поглед,

а тя се лекува понякога с дума добра,

защо безмълвно край чуждата скръб се промъкваме,

а устните ни са напукани като кора.

                ("Следвремие")

Марина Матеева страда и более за унизителната участ на съвременното ни общество, станало безнаказано жертва на ненаситния хищен капитал. Именно това обяснява и респектиращото присъствие на социално-гражданските мотиви в нейното поетическо творчество. Затова трябва да гледаме и чуваме като зов за помощ и гневен протест стихотворенията й "Спасение", "Жива е пътеката", "Есенни цветя", "Звук" и др.

В трудно поносимите социално-психологически условия на днешната нелицеприятна действителност авторката търси избавлението в красивите и стоплящи преживявания на спасителния интимен свят на човека. Любовната лирика на Марина Матеева впечатлява не само с драматизма, съмненията, колебанията, възходите и спадовете на интимните преживелици, но и с тяхното съжителство в хармония с живописния рисунък на природата.

Неизбежните размисли от настъпването на неумолимия житейски залез са намерили място в цикъла й "Сезони". Своеобразен синтез на тъжните си преживявания, подсказани от есента, която ни напомня, че краят наближава, авторката ни поднася в стихотворението "Начало". Подобно минорно звучене откриваме и в други нейни творби. Макар че по природа поетесата носи много романтика, която умело вплита в канавата на поетичната си тъкан. Да не говорим за обичта й към хората, на които посвещава своя поетичен талант.

Ден 78: Яйца и домати за централата на ДПС

автор:Дума

visibility 147

МВР обяви пред депутатите, че протестиращите си търсели боя

автор:Дума

visibility 223

България отново се забърка в международен скандал

автор:Дума

visibility 236

/ брой: 182

Борисов призна, че експертен кабинет му е най-изгоден

автор:Дума

visibility 220

/ брой: 182

Добрич и Шумен на косъм от водна криза

автор:Дума

visibility 232

/ брой: 182

Бобокови: КРИБ е "на повикване" от властта

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 182

30% от заетите в туризма са загубили работа

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 182

Срокът за обжалване на административен акт става 14 дни

автор:Дума

visibility 136

/ брой: 182

Хайки в Германия срещу злоупотребите в кланиците

автор:Дума

visibility 145

/ брой: 182

Разнобой в ЕС за мигрантите и екологията

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 182

Брюксел не признава Лукашенко за президент

автор:Дума

visibility 139

/ брой: 182

Байдън-син замесен в съмнителни сделки

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 182

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БСП

автор:Дума

visibility 222

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 133

/ брой: 182

ORF: Борисов използва коронакризата за натиск

автор:Дума

visibility 361

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ