21 Август 2019сряда08:46 ч.

Снимка: Емилия Костадинова

Антология

Поезия

Нови стихотворения от Боян Ангелов

/ брой: 152

автор:Дума

visibility 262

Преминаване

Преминал зрелостта, преминал

през рискове и край съблазни,

животът ми е трансформирал

гнева в усилия напразни.

И, вместо да мъстя, се свивам

в тресавище на зли погроми.

Завит от огнена коприва,

студувам в жарки катакомби.

Такива мисли не лекуват,

а приближават чернотата,

в която ме преобразуват

илюзиите на съдбата.

В покрайнините

Видя ли град с назъбени стени

над зли скали и над води дълбоки?

Това си ти, погледнат отстрани

и осветен от няколко посоки.

Там никой не извръща се назад

и никой никого не поздравява.

Това си ти - най-тягостният град

на най-озлочестената държава.

В плътта му кула някаква строят,

безлика кула с устни ненаситни.

Знам колко неуспехи предстоят,

докато хубавата вест политне.

А кулата издига се, дори

пробола е и седемте небета.

За нея няма нощи и зори,

защото доближава силуета

на онова, което е протон

и неутрино, и любовен опит...

Градът си ти, над кулата е то,

в покрайнините някъде - 

животът! 

Плахо пламъче

Плахо пламъче, 

сякаш си само

ти останало 

да ме упътиш

към земите, 

които познавам

и водите, които съм пиел.

Сам напусках 

дома си 

сто пъти,

на по-умните 

ум да раздавам,

плахо пламъче - 

жълта измамо,

за по-верните 

вяра съм криел.

Няма въздух 

из тая подземна

и смрачена 

квадратна килия.

По стените - 

изгнили тапети.

Паяк свои покои изплита.

Плахо пламъче, 

с тебе нали я

освещавахме, 

за да ни свети

и към нея до днес не посегна

никой друг, 

а за друго не питам?

Плахо пламъче, 

въздух щом влезе,

ще пораснеш 

до огън всевластен,

ще се смесиш с подземната лава,

няма вече на теб 

да се моля,

но припомняй ми, 

пламъко страстен,

че суетна е днешната слава,

закръжи с мен 

и с тихата воля

пред стените 

на мрака железен!

Отломъци

Тъгата бавно ме насища

с отломъци опустошени.

Затлачва ме като с кълчища

брегът на лесното спасение.

Съзирам океан, изгризан

от пировете на косатки.

Излишъци от оптимизъм

заливат залезите кратки.

А после тръгват недоспали

потомците на нищетата.

Те вече всичко са раздали,

освен оная невъзпята 

история, неотразена

в учебници и календари.

Отрекъл цялата вселена,

срамът на истината пари.

  

Декаданс

При многото далечини

и малкото призната близост,

човекът в утрото навлиза,

за да застане отстрани

на безпризорния парад

от кукловоди полугнили,

които в срамни водевили

пресътворяват моя свят.

Остатъчните словеса

да превъзмогнат не успяват

отломъци унила слава

в потръпващите небеса. 

Там синьото е в резонанс

с ектенията от пожара,

сред който нищото изгаря

и става свод на декаданс.

Разделение

Смрачаването не е здрач,

нито е още нощ същинска.

Като разкайващ се палач,

отдалечил страха от риска,

смутено месецът пълзи

от облак в облак и не смята

лицето си да отрази

в просъниците на водата.

А ние сме на този фон

илюзии одушевени;

капризи, търсещи подслон

сред мрака на недостроени,

обeзлюдени градове...

Добила профила на свещи,

разделя ни нощта на две:

измамници и потърпевши.

Реставрация на обелиска

Оставете подлеците 

в техните предателски ямки!

Нека подълстват, колкото си искат!

Сит съм все още  

и неми остават продължителните дрямки

сред реставрацията 

на обелиска.

Той се издига вече тридесет и пет века,

напомняйки ни, че нищо 

не се е 

променило.

Човекът остава враг на човека -

да го унищожи 

дава драго и мило.

А нападнатият няма с какво да се защитава -

отдавна правата му са отнети

и затова поразително наподобява

гротескна фигура 

на Джакомети.

Драголюбиво плават 

единствено 

облаците перести,

ала и те понякога 

гръмотевици 

произвеждат. 

Реставрацията значи да отнемеш 

от себе си

и на ближния 

да дадеш

отломъчето 

надежда.

Пурпур

На изгревите пурпура видях и

жаравата на залеза видях.

Отпърво крачките ми бяха плахи,

а паднеше ли нощ,

ме беше страх.

Ала страхът нарасна до омраза.

Омразата 

не ме освирепи.

След режещия писък на елмаза

упойваше ме мирис от липи.

При липсата на бог 

бях богоравен,

но липсата на вяра ме преви

и мъкнех се като клошар, 

удавен

в илюзията да се появи

отнякъде поне една искрица,

която верността 

ще удължи.

Човекът е негаснеща частица.

Той тази чест 

на себе си дължи.

Дори да го горят 

или да гние

в безчувствената глина вкоренен,

надява се, 

че ще го помним ние - 

вторачените 

в пурпурния ден.

Профил

Имената ни кой ще си спомни,

кой в гранит ще ги вреже и кой

мирословите главоломни

ще вплете в безначален конвой?

От различни посоки ли идем,

щом сега ни остана една?

Виждам профила твой миловиден

през разкъсана здрачевина.

Виждам всичко, което не виждат

заслепените от печал.

Замълча повалената грижа

в дом напуснат, полуизгорял.

Полуистини се изливат

и се вливат в полулъжи.

Може ням вестовой с кон без грива

греховете ни да удължи,

да разкаже и за ветровете,

дето още в горите шумят.

Мила, нека надзърнем и в двете

половини на чуждия свят!

Иван Нивянин

Всичко повтаря се, 

скъпи Иване.

Черна пръстта е, а нивите - 

жълти.

Млад си отиде и млад остана -

мъртъв сред живите,

жив между мъртви.

Не е ли животът ни стара латерна

с протяжни звуци

едни и същи?

Безстрашно пиле 

над мен се стрелна,

чака те да си отидеш вкъщи.

Къща прастара -

току ще падне,

но пази скромна музейна сбирка.

Краят на май е,

час-два преди пладне

и срам на буци

в душите блика.

Хората пак са свирепо бедни -

лениво гледат небето сиво.

Над идеала 

седи изедник

и умъртвява го 

мълчаливо.

Всичко повтаря се, 

Иване, скъпи.

Нивите -

в тръни,

масите - 

празни,

но мъж съзирам 

как точи сърп и 

се готви сякаш

за бъдещ

празник.

Феникс

Напуснатият град въздиша

с хриле на тигрова акула,

а ме принудиха да пиша

за скръб, отиваща към нула.

Отиват си с невъзвратима

непреднамереност под свода

от истини по двама-трима

със сатанинска пра природа.

Какво е трябвало да зная,

сега неправдата нашепва

с глас, по-обширен от безкрая

и по-ожесточен от клетва.

Протуберансите на злото

акулата преодолява

и не изгаря тя, защото

във феникс се преобразява.

Покаяние

Откакто мама почина,

плача ей тъй, без причина.

Някога имах другари,

днес - врагове и лихвари.

Някога знаех и помнех...

Станах черупка на орех,

който лежи под листака

и потреперва от всяка

стъпка човешка, но вража...

Друго не мога да кажа. 

Неделя

Пак ще е неделя - ден безгрижен,

ден за дрямка и разходки кучи. 

Сигурно ще дойде някой ближен,

но вратата кой ли ще отключи?

Безразлично ще се утаява

лудо вино в стогодишна бъчва.

А вината с дреха кестенява

помъдряло вино ще поръчва.

Дрехите й как да разпознаем - 

станали са стогодишни дрипи!

Къщите, отдадени под наем,

са хладнеещи стереотипи.

Порти с некролози, с катинари

ръждавеещи и разкривени. 

Лазят върху тленните дувари

на асмите възлестите вени.

Няма я стопанката, възлезе

по лъчи смрачени и смали се

сянката й като безполезен

и лишен от славослови смисъл.

Пак неделята ще изтънява

в аксиомите неоспорими,

че ще се пилеем като плява

в сянката на идващите зими.

С лице от облак

Пътеката е също път, 

но по-интимен.

Тревогите ще се поспрат,

ще ги отминем.

Като смокинови листа

се зеленеят

отломъците на скръбта,

но не умеят

пророческите светлини 

да омагьосат.

Разделяйки очите ни,

които носят

и вътрешния ипостас

на същността ни,

ще се вселят в един от нас,

протегнал длани

към плаващия демиург

с лице от облак.

Подрежда ни един до друг

земята обла.

Пътеката ще се вплете

в шосе безлико.

Да бъде възрастно дете

не иска никой.

Добрата вест

Добрата вест

като дошла

да си почине, се отбила

върху невидима могила

в прозирната полумъгла.

Вестта отвела своя кон  

да попасе, да се напие

с роса, тъй както пием ние

от зноя, зърнем ли заслон.

Но се намерили крадци,

които коня й отвлекли.

Сама стояла - ден ли, век ли -

ще питам своите предци.

А те мълчат като пръстта

(могилата им е завивка),

застинали в полуусмивка,

посрещайки без плът вестта.

Отишла си добрата вест

и -  да я зърнем неуспели -

ще търсим в гнилите недели

плът за живота си злочест.

Карнавал с непознати

Още бликат възторзи

в безпощадната участ.

В ден, красив като този,

те все пак ще се случат.

Зад веригата стръмна

на обратните дати

здрач напомня, че съм на

карнавал с непознати.

Може би ще се крием

в хоризонта смрачен и

от възторга ще пием,

вече опиянени.

От усмихнати маски

бликат ласкави звуци,

но очаквайки ласки,

получавам юмруци.

Гласове с многократно

отражение бликат

в участта с непонятно

как родена възхита. 

 

Охридското езеро 

Планинското море лежи снижено,

а в него върховете монолитни

оглеждат се и молят го смирено

към космоса случаен да не литне.

Все тук остава, за да се възражда.

Понякога прилича на велможа,

но го заплита мрежестата жажда,

кервани от винари го обхождат.

Защото е зеленооко, вижда

вдълбаните в скалите манастири

и посивява, без да го е грижа,

когато в струите му лед засвири.

Тогава е най-мъдро и се готви,

потапяйки се в цветната представа,

от себе си да махне всички котви

и върховете ни да защитава.

Боян Ангелов е роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Автор е на 26 поетични книги. От края на 2012 г. е директор на издателство "Български писател", а от юни 2014 г. е председател на Съюза на българските писатели.

КЗЛД глобява НАП с милиони за теча на данни

автор:Дума

visibility 58

Запали се старото сметище в Перник

автор:Дума

visibility 166

България вече не е собственик на морски флаг

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 160

Тръмп подкрепя връщането на Русия в Г-8

автор:Дума

visibility 0

САЩ тестваха крилата ракета

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 160

Путин и Макрон не се разбраха

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 160

Печатница или перачница

автор:Евгени Гаврилов

visibility 86

/ брой: 160

Ще влезе ли МО във война с работодателите?

visibility 74

/ брой: 160

За Георги Петрушев като за Жорж

автор:Лозан Такев

visibility 102

/ брой: 160

Двуличие и коварство

visibility 93

/ брой: 160

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ