Поезия

ВОЙМИР АСЕНОВ е автор на двадесет стихосбирки. Много от тях са награждавани с престижни национални литературни отличия. В съвременната ни поезия той е утвърден глас на поет, верен на народопесенната традиция на Пиринския край и на каноните, завещани от Ботево-Вапцаровата художествена мярка. През миналата година издаде първата си белетристична книга - "Кръвта на пчелина", която бе радушно приета от читателите и литературната критика, но за някои от персонажите беше даден под съд - приключение с добър край в писателските среди. Предлагаме ви нов цикъл от негови стихове.

Пчела

   На Николай Милчев

Сняг валя, а цял бе в сажди
този град, потънал в грях.
Вършеха се страшни кражби...
Аз бях сам като монах.
Цяла зима роних думи
на един примрял врабец.
Той за мене бе игумен.
Той за мене бе светец.
Но когато се затопли
богомолът излетя...
Всички болки, всички вопли
се топят сред пролетта.
Гледам днеска на перваза
кацна медена пчела...
Имам много да ти казвам.
Искам да го споделя.
Тази златна балерина
ми откри, че не съм сам.
Небесата пак са сини
и цветята са в роса.
Дъх от люляк на талази
замириса... Дух с крила
ми напомни стих от Вазов
и прошепнах пак: Ела!



Грижа

   На Иван Есенски

Море... И бавно слънцето клони на заник,
а аз след сянката на облака се движа...
Арменска кръчма е душата ми - изгнаник е.
Пиян съм и припявам Яворови грижи...

Отмина век, не век - хилядолетие
прахосва още богомилското ми племе.
Реките мътни не препълниха морето.
Земята ялова все чака ново семе...

В Балканската война Отечеството гина
за трон, но не за вечните ни идеали...
И днес - с разкъсаната песен на Родината -
все още майките ни в гробищата жалят...

О, Божичко - аз вярвам в твойто Възкресение -
дойде Великден, но на портите кой хлопа -
добрият гост или душманин нов, изедник?!...
Ела, мой Господи, душата ми да стоплиш.



Телевизия

   О, темпора, о, морес...
                Цицерон

Тъй както птицата сред гробището вечно
прелита като Образ на светия дух,
така и в телевизора - пред нас изпречен -
стърчи на Хаоса бездънния търбух...
Там имаше Живот, а днес го няма...
Тъй както глинените плочки от Шумер
и той пренася предбиблейското сказание
за Времената и Космичния безмер...
И духа Вятър... А световните промени
повтарят миналото с нови изпитни.
Светът расте, но за компютърния гений
в самото Бъдеще и Свършекът кълни...
Животът е едно дете, което си играе
на жмичка край реакторите и уви
не знае, че смъртта го дебне като паяк,
когато пеперуди слънчеви лови.
Животът е сълза сред атомната чаша,
която новият човек е задължен
като Сократ да пресуши и тъй да плаща
да чуе пак божествения глас: "Да бъде ден! "
А до тогава - пак от филмите по-стари,
пред телевизорния изумен гледец,
ще никне вечната трева и пак - навярно -
едно японче ще тъжи като щурец...



Преди и подир 2 юни

Дъжд вали и слънце грее...
Майко - толкова ми се живее...
Колко?
Колкото самата болка!
Дъжд вали за прошка и за упокой...
Много ме боли за бедните герои -
бедните -
последните!...
Дъжд вали - разгърден дъжд
както преди битка хъш.
Дъжд вали... далечен тътен
преповтаря: Жив е той!...
Аз не зная точно кой,
но съм сигурен, че е безсмъртен.