Поетът, който е повече от поет

На първи април ни напусна още един от кохортата големи поети на Русия, но и на цялото човечество. Евгений Евтушенко напусна този свят на 85-годишна възраст в САЩ, където през последния четвърт век бе преподавател по руска литература в университета в град Талса.
Неговото фамилно име е Гангнус, майка му го променя на своята девическа фамилия. А в едно свое стихотворение самият той казва: "Моята фамилия е Русия,/ Евтушенко е само псевдоним".
А в Русия неговите рецитали пълнеха стадионите. Най-младият член на Съюза на писателите, приет е когато е едва на 19 години. Завършва Литературния институт, където е приет без диплома, което е в разрез с всякакви правила. Не и с таланта.
Част е от онова забележително следвоенно поколение руски поети, заедно с Белла Ахмадулина (която е първата от общо четирите му съпруги), Андрей Вознесенски, Роберт Рождественски, Булат Окуджава... Списъкът е дълъг.
В училището не му върви, твърде далеч е от отличните ученици. Но за сметка на това пише първото си стихотворение, когато е на 5 години. На 17 години - първа публикация във в."Советский спорт". На 20 години излиза и първата му книга "Разузнавачи на бъдещето". Оттогава е издал над 100 книги. До 1991 година, преди да замине за САЩ, в Русия излизат 48 стихосбирки, освен това - повести, романи, сценарии за филми. Пробва се дори и като актьор - изиграва ролята на бащата на космонавтиката К. Циолковски. 
Изключен е от Литературния институт, защото се изправя в защита на романа на Владимир Дудинцев. Завършва го... след 43 години, когато вече е почетен професор в осем университета по света.
Но неговите университети са неговите пътешествия и срещите с хората. Обикаля целия Съветски съюз, бил е и в над сто страни по света. И навсякъде препълнени аудитории, зали, стадиони. Творбите му са преведени на над 70 езика.
В стиховете му можем да открием динамиката на времето. Чрез тях той откликва на всяко събитие. Независимо дали борбата за мир по света, дали новите строежи в Сибир, дали войната във Виетнам, дали кубинската революция, дали научно-техническите постижения, дали спортът... Затова и творчеството му е комбинация от романтика и сериозни размисли за живота - важен щрих в портрета на следвоенното поколение в Русия. Основни теми в неговата многообразна като тематика поезия са любовта и дружбата. Но в стиховете на Евтушенко звучи и ясна гражданска позиция. Чрез силата на поетичния си глас той се противопоставя на влизането на руски войски в Унгария и Чехословакия, на войната в Афганистан и Чечня.
По негови стихове са написани над 100 руски песни. Емблематична в това отношение е "Искат ли руските война". А големият композитор Д. Шостакович дори създава своята 13 симфония също по стихове на Евтушенко.
Носител е на множество руски и международни награди и отличия, сред тях е и българската "Христо Ботев". У нас Е. Евтушенко имаше много приятели приживе, а вярвам, че приятели на неговата поезия тепърва ще има още повече.  
"Поетът в Русия е повече от поет" - това е началният стих на една от неговите поеми. Различно тълкование могат да имат тези думи. Аз лично ги свързвам с необятната руска душа, със славянската душевност.
Обиколил половината свят, признат и обичан навсякъде, Евгений Евтушенко намери своя последен пристан там, където се чувстваше най-добре. Той бе погребан в малкото градче Переделкино, намиращо се в покрайнините на Москва, където се намират неговата вила и неговият музей - художествена галерия с безценни картини на световноизвестни художници, събирани в продължение на години, която той подари на руския народ.
Другият подарък, чиято висока цена тепърва предстои да бъде определена, е неговата поезия - част от тази красива, необятна и трудноразбираема за някои руска душа. 



Евгений Евтушенко