Поет сдоби Чирпан с... календар

Какво е общото между Абдул Керим Надир паша, главнокомандващ турските войски на Балканския полуостров и военен министър на Османската империя при султан Мурад V, поета-революционер Пейо Крачолов Яворов и изключителния български шахматист Васил Калчев? Не се учудвайте, оказва се, че имат много общо - и тримата са родом от Чирпан. Градът, възпят шеговито от един друг майстор на римата, отдалия целия си живот на паметта и делото на Яворов - Димитър Данаилов-Моряка. А стихчето му гласи: "Прочут е Рим със Ватикана/ Париж със хубави жени/ с пури дъхави Хавана,/ Чирпан със своите кръчми..." И, разбира се, припевът (защото няма как това закачливо стихотворение да не стане песен!): "Чирпан, Чирпан, водата се не пие/ съдържа тя, съдържа негасена вар."
В малко над 250-те странички на наскоро излязлата от печат книжица "Календар. По едно време в Чирпан и Чирпанско" можете да откриете десетки, не - стотици, повече или по-малко, а някои и съвсем неизвестни имена, случки и случаи през епохите от далечната 1685-а до наши дни, които са неотделима част от историята на този град. Всъщност първата писмена податка, че селището го има, е в т. нар. бирати, османски документи, указващи кои села, градове и паланки към диоцеза на кой владика от Вселенската партиаршия спадат. Иначе археологическите проучвания сочат, че по тези места е кипял живот далеко по-назад, а нетолкова отдавна стана ясно, че в района май се е подвизавал дори прадядото на вида маймуна, от която се е пръкнал и настоящият човек.
Търпеливо - месеци, а може би и години, съставителят на календара, роденият в Чирпан поет и екснароден представител от БСП Трифон Митев е събирал трошица по трошица данни за родния си край. Преравял е книги, вестници, архиви, отделял е зърната от плявата, отсявал е известното от непознатото, за да натъкми четиво, което със сигурност ще замести цели библиотечни рафтове и гигабайти електронна памет.
Както сам съставителят казва в обръщението си към читателя: "Всеки, който прегледа тези страници, ще се докосне до светли мигове и личности, до сиянията на гордост, но и трагични и мътни усещания за нещо болезнено и непоправимо..." И още: "Никой, кой по-малко и кой повече, никой няма да намери тук пълно удоволетворение - все някое паметно име и нещо, случило се във времето назад, не ще е споменато или не му е сторено подобаващо внимание..."
Със сигурност е така, но похвалното е, че вече е подпалена не една, а купчина борини в огнището на родовата памет. И все не ми се иска да загубя вяра, че този огнец няма да бъде оставен да загасне. Че и други като Трифон Митев през следващите зими и лета ще допълват стъкменото от него, за да не обледенява водата в менчето на паметта.
А за да им бъде по-лесно да го сторят, сам съставителят се е погрижил между кориците на томчето да остави и няколко празни листчета. Където радетелят за паметта на родното да пусне и своето зрънце. Та да стане гозбицата още по-вкусна и питателна.