Подкрепата на държавата означава изисквания

Дияна Радева е родена в Габрово, през 1984 г. завършва НАТФИЗ, режисура в класа на проф. Сашо Стоянов, в същия клас са и сегашният директор на ямболския театър Михаил Лазаров, както и съпругът й Добрин Стоянов. По разпределение Дияна отива в Ямбол, където работи 6 години, следват Габрово, София, където 20 години се занимава с детски представления, и от 4 години е драматург и режисьор в ямболския театър. "Мамут" от Станислав Стратиев, "Меко казано" от Валери Петров, "Добрият доктор" на Нийл Саймън са сред нейните постановки. Правейки юбилейния сезон на театъра преди две години, връщайки се назад през годините, видяхме колко труд и усилия са полагали предишните поколения за ямболския театър. Дадохме си сметка, че нямаме право да отстъпваме и въпреки трудностите се опитахме да държим на крака стожера на културния живот в града, подчертава Дияна. В периода, докато театърът празнуваше 60-ия си сезон, витаеха слухове за закриване, за обединяване, за създаване на единни театрални центрове. Радваме се, че това не ни сполетя, а дори получихме подкрепата и на общината, и на държавата за самостоятелното съществуване на ДТ "Невена Коканова", заключава режисьорката.

- След театралната реформа по времето на министър Емма Москова, ямболският театър премина на схемата "6+".
- Да, но постепенно, благодарение на сериозния ангажимент на директора Михаил Лазаров към театъра и разбирането му за неговата същност, нещата вече не стоят така. Имаме сериозни артисти на щат, имаме трупа, която, макар и безкрайно недостатъчна като ресурс, работи пълноценно, твори и произвежда продукция.
- За театър като вашия кое финансиране е добро - държавно, смесено или общинско?
- Разбира се, че смесеното финансиране е най-добро за нас. Защото субсидията от държавата означава съизмерване с всички останали театрални трупи, означава, че, след като работиш повече, трябва да получаваш повече. Не изключвам значението на общината, тя много активно участва в подкрепата на театъра - и финансово, и организационно, безкрайно сме благодарни за грижата. Но не можем да останем само на това ниво. За нас подкрепата на държавата означава изисквания! Искаме някой да поставя високи изисквания към всички театрални трупи в страната, искаме те да се изпълняват, за да се гонят и по-високи критерии.
- Оценката на театрите трябва да бъде на базата на художествени резултати, на посещаемост, на приходи...?
- На всичко заедно.
- Тоест някой би трябвало сериозно да следи театрите и да преценява кой заслужава да бъде насърчен допълнително, както и кой има по-слаби резултати и защо.
- Както искат от нас да работим, така трябва и в министерството да работят активно. Да, трябва да ни следят под лупа, нямаме нищо против, и наистина да се формират принципни критерии. Смятаме, че задължително трябва да има българска драматургия всеки сезон. Задължително да се стимулира създаването на детски представления, за да може да се върне младата публика в залите. Ние сме "за" да се изисква. Допреди да започне това леко преструктуриране - наистина нямаше ясни критерии: вие си работите, ние ви даваме едни пари, правете, каквото искате. Накрая обаче се оповестяваше годишна оценка, без някой да е идвал да ни гледа. Навремето имаше театрални прегледи, на които се явяваха всички трупи. Даваха се оценки и от критиката, и от съсловието.
- Какви средства получавате от Министерството на културата?
- По новите правила получаваме пари, според това, което отчитаме по посещаемост.
- Делегираните бюджети добра форма ли са за вас?
- За нас да. Още миналото лято по това време, когато от САБ решиха, че това е спасението и започнаха да работят по тази формула, изисквана от МК, ние веднага преценихме, че за нас тя е добра, защото работим много. Упреците и обвиненията от страна на някои софийски директори и трупи, наслоените мнения, че в провинцията хората просто седят на едни заплати и само чакат да си вземат парите, за нас не се отнасят.
- През миналата година колко зрители имахте?
- За 2010 г. имаме почти 14 000 зрители. Играем по 3-4 представления в седмицата, между тях и много детски. Хубавото на делегираните бюджети е, че всичко, каквото сме изкарали, след края на тримесечието, се връща в театъра. И следващото тримесечие можем да разполагаме с тези средства. Зад всеки изкаран лев при нас стои реално купен билет, затова не сме против ревизии, проверки и т.н.
- Често ли пътувате извън Ямбол?
- От няколко години благодарение на активната работа и на директора, и на ръководството на театъра, успяхме да се снабдим с един бус и едно камионче, и можем да си позволим да пътуваме - в Търговище, Русе, Хасково и т.н. Това става на разменни начала и е много полезно. Тези гостувания съживиха театралния живот в страната, накараха артистите да се борят за зрителите във всички градове.
- Във връзка с новите изисквания имаше известни опасения, че ще се наложат лековати неща, които да задоволяват масовия вкус, за да може да се покрие бройката зрители.
- Зрителят вече не се вкарва в салона от подобен род неща. Хората се наситиха на повърхностни скечове, шоупрограми и искат по-сериозна драматургия. Както една комедия може да издържи в нашия град 15-20 представления, така и сериозна пиеса като "Лисичета" на Лилиън Хелмън издържа същия брой представления.
- Колко заглавия поддържате в репертоара?
- Правят се поне по две нови заглавия на сезон и по едно детско. Стремим се задължително да има българска драматургия. Ценим и качествените комедии - "Големите пари" на Алън Ейкбърн излезе в края на сезона в постановка на Сашо Беровски, "Добрият доктор" от Нийл Саймън играем от 3-4 години, също "Мамут" на Стратиев, с който гостувахме и в София.
- Когато говорим за българска драматургия, освен класиката, към която винаги има интерес, защото поколенията се сменят, как търсите по-новите автори и пиеси?
- Критериите са доста сложни спрямо българската драматургия. Търсим стойностна, конфликтна, интересна, динамична драматургия, която може да прати зрителя в други измерения - това са Стратиев, Недялко Йорданов, Йордан Радичков, Валери Петров - още играем "Меко казано", с което гостувахме и в София. Тези автори останаха позабравени и не е просто мода да ги осъвременим, техните творби си носят реалните проблеми. Важно е историята да бъде разказана добре, качествената драматургия означава добри образи, възможности за изява на актьорите, интрига, послания и поглед в бъдещето, което го има при един Станислав Стратиев. Искрено се надявам, когато през септември ще се чества неговата 70-годишнина в Сатиричния театър, да бъде включен и нашият "Мамут". Много ще ни бъде приятно да видим и другите спектакли на колегите, събрани заедно. Защото всички разбират, че той е пророк, преди 20 години е успял да прозре какво ще се случи сега. Това е добрият автор!
- Защо държите да се представяте редовно в София?
- Първо, защото проверяваме себе си, второ, защото публиката тук, приемайки ни, доказва, че нещата не се делят на провинция и столица. Много колеги поддържаха тезата, че качественият театър се работи в столицата. Че столичните театри са достатъчни, за да покриват нуждите на цялата страна. Ще правят представленията тук, сцените в Ямбол, Хасково, Търговище, Димитровград и т.н. ще стоят отворени, а те ще пътуват и ще покриват регионите. Но нали, ако ние не възпитаваме качествено нашата публика, няма да има и кой да им отвори вратите и да посрещне тези добри постановки! Не е без значение и темата за бройката зрители - искаме да играем повече.
- Сега във ваканцията ли сте или вече започнахте подготовката за новия сезон?
- Започнахме репетиции с Ивайло Христов, който поставя с нашата трупа "Арт" на Ясмина Реза. Репетираме в Модерен театър - страхотно място, което желаем да продължи да съществува. В момента при нас работи и Борислав Чакринов - "Чичовци". Той вече два пъти е поставял тази творба на Вазов - с голям успех и различен подход към текста. Обръща внимание точно на това, което Вазов иска да даде на публиката - страхотно ироничен, мил и добър поглед, и същевременно, в нашите условия, безкрайно съвременен. Трябва да направим и още едно детско представление. Държим от 5-6 сезона "Пинокио", "Меко казано" ще продължи да се играе трети сезон. От септември ще имаме свежо попълнение - на щат идва сценографката Пламена Дичева, която тази година завърши с отличие сценография в НХА и взе голямата награда на випуска. Велко Кънев беше при нас точно когато правехме филма и подготвяхме празниците за 60-годишнината на театъра. Той постави "Благородният испанец" на Съмърсет Моам и беше много удовлетворен от ентусиазма на трупата. Бойко Илиев, Борислав Чакринов, Велко Кънев, Ивайло Христов... в преговори сме с още известни режисьори. Винаги се стремим да предлагаме стойностни текстове, да се произнасят качествени думи от сцената, на хубав български език. Искаме да работим качествено, искаме да забелязват, когато работим. Театралната критика се стреми да оценява нещата в някакви други измерения...
- Тя липсва ли ви?
- Много ни липсва. Благодарим за признанието на пресата, но тя отразява фактите информационно. А когато се анализира един спектакъл и се каже кой как е играл, какви постижения има, когато има съизмеримост в театралната история, изключително ценна в това отношение е театралната критика. Нуждаем се от тяхното по-активно присъствие.
- През юни за 16-и път осъществихте театралните празници "Невена Коканова". Каква е равносметката от тазгодишното издание?
- И тази година празниците бяха много добре посетени и получиха добри отзиви. Селекцията ни струва с г-н Лазаров много усилия, но от няколко години каним постановки, които зрителите посрещат с много голям интерес. Ямболската публика е страхотна - обичаща театъра, съпреживяваща, изискваща и това ни дава критерий към какво да се стремим като постижение.