Под сянката на поетите

Още в първата си поетична книга "Върху ножа детелина", през следващите "Тиара", "Цветовете на тъгата", "Виделина", "Далнина", "Поледица", до най-новата - "Последна риза", Боян Ангелов показа, че поезията му е своеобразно съчетание на артистичност и изповедност, на метафоричност и философски промисъл за мисията на човека тук - на земята, или - ако използваме метафора, тя изниква между небето и земята. Тонално оцветеното му въображение предизвиква разнородни рефлексии към заобикалящия го свят. Осезаем е и вътрешният монолог, вътрешната композиционна ритмика на словото, широкият диапазон на подсъзнанието. В художествения изказ се долавя характер и позиция, усет за детайла и изострена чувствителност.

Непроменена в същността си остава поетиката му и в новата стихосбирка "Последна риза". В някои от включените творби той използва стилистиката на свободния стих, за да може по-директно да открои идеята и посланието и превъплъти своя невидим вътрешен свят във видима арена на страсти и размисли, анализ и естетически корективи. Подобна стилистика обаче не променя лирика Боян Ангелов, а само допълва цветове и образи, терзания и просветления и наслагва нови философски пластове, превръща, както е казал един философ, "познанието от факт на ума, във факт на сърцето". Така зарежда стиха с напрежение, идейна енергия и символика, с вътрешно тържество, което идва отчасти и от родолюбието му, от вярата в силата на родовите корени.

В кънтежа на тази

есхатология

докоснах крилете на моите корени,

които ме молеха да помоля

в гранита небесен

да бъдат разтворени.

("Крилете на моите корени")

Естетическият подход на поета към идейното съдържание на творбите е многопосочен, една от посоките е стремежът към анализ на чувствата и философията на световъзприемането, на случващото се в неговия вътрешен свят, друга - високоволтовото напрежение в обществено-политическото пространство, израждането на морала, трета - изчезването на изконно български добродетели, отчуждението в човешките взаимоотношения. В контекста на подобен род граждански ангажирани стихотворения се долавя трудно притаяван гняв от абсурдите на времето, в което живеем, унижението на което е подложено човешкото ни достойнство, озлобяването и отродяването, които потъпкват националната ни идентичност. Емоционалната им напрегнатост, чувствителността и ранимостта на поета произхождат от тежко болното ни време. Идейният замисъл тук е съсредоточен в многопластовото съдържание на думите, които са органична част от цялостното им предназначение, от вътрешната динамика на преживяванията, от болезненото осъзнаване на преходността на човешкия живот и смисъла на съществуването ни.

Достигнах това! Всичко друго

лежи в паралелен

затвор.

А другите вият и съскат

и техният вълчи

нагон

отровните слюнки разпръсква - 

те стават на времето

фон.

Какво ми остана? Да вярвам,

че имаме сили да

спрем

на наглите шумната врява

и злото да впримчим в ярем?

За себе си нищо не искам!

За другите искам

живот,

в държава за всички ни близка

и майка на своя

народ.

Боян Ангелов опоетизира и преживяванията си при пътуванията си в чужди страни и градове, и то не само в "Последна риза", но и в други свои стихосбирки. Завладяват го магията и страстите, които предизвикват у него особени романтични чувства. Изящният му рисунък и емоционалната развълнуваност са белег на своеобразен художествен анализ, на усещането му за всемирна цялостност в изкуствата. Посланията му са силно метафорични и носталгично-импресивни. Примерно словесните картини "Вердюн", "Милано", "В Париж", "Белградска есен", "Берн през март" и още няколко.

В лириката на Боян Ангелов ще открием и обобщени символи на природата, които той умело съчетава с обобщени нравствени и духовни категории и така постига завладяваща емоционална форма, която се отразява в трансформациите на усещането и възприемането, или казано иначе - постига единно цяло между външното, обективно възприемане и вътрешното субективно преживяване. В този смисъл е изградено и едно от знаковите стихотворения - дало и заглавието на книгата - "Последна риза":

Долината се вдълбава

под скала зъберовласа

и вода подобно лава

всичко в себе си отнася - 

къщи, зидове и стока...

Хората крещят и гинат,

те съдбата си жестока

с ярост и със страх

проклинат...

Месечината наднича

изпод облака вечерен.

Бог, скрит в облака на птиче,

гали с полъха вечерен

хората, развиделява

храма разрушен и влиза

в наоса му, и дарява

своята

последна риза.

Лириката на Боян Ангелов в "Последна риза" наподобява на красива многоцветна амалгама от заразителни с дълбочината си емоционални преживявания, изтънчено чувствителни сетива към близки и далечни пространства на мисълта и чувствата. Заредена е със символика, естетически и психологически въздействаща образност, богатство на идейно-философските търсения и открития, и изстрадани послания на Аз-а. Подобна многоизмерна тонално обагрена поетика подсказва, че Боян Ангелов е несъмнен анализатор на човешката душевност, парадоксите на човешките недъзи, на емоционалните вълнения и страсти, на чувството за принадлежност към род и родина. На онези все още живи нравствено-етични и естетически категории, които са призвани да издигнат човешката душевност и човешката мисъл високо над ежедневното битие и съзнание. И една от тях е поезията.

Любовта

не се ли побира

в стихотворение?...

Всеки ден рано,

всеки есенен ден

тръгва изтокът, за да дири

мечтата си, обезверен

след загиналите кумири.

Без кумири се живее по-добре,

защото остават поетите.

Топло е есенното море

и с цвета му са слети те.

Бързат облаците да поздравят

победителите, а ние

в този толкова цветен свят

под сенките им се крием.