Под игото

- Тате, може ли да използвам 99 долара от твоята карта? Трябва да платя за една книга.
- И каква е тази книга?
- Ъ-ъъъ, на този... Вазов - "Под игото".
- Защо ще я купуваш? Имаме я!
- Така ли?! И в коя директория е?
- Каква директория ?! Ето я там - на библиотечката...
- Пфу! Та това е класическа хартиена книга!
- Е, и?! На твоите години точно тази книга четях.
- Ми то там няма търсачка! Как според теб ще си вадя цитати? И аудиоефекти няма! Нито анимацийки... Само текст! В училище всички ще ми се подиграват! Сам си я чети...
- Е, добре де! Вземи това DVD. Купих го преди около 15 години.
- Каквоооо?! DVD?? И как според теб ще прочета тая антика?! По-добре го продай в научно-техническия музей! Абе, ти още малко ще ми предложиш Вазов на перфолента!!
- Като си толкова умен сам си го потърси в нета и си го изтегли!
- Безплатно да изтегля книгата?!
- Ми да! Че как иначе?! Книгите на Вазов от много време нямат авторски права... Все някъде ще я има.
- Стига бе, тате! В началото на века може и така да е било. Не знаеш ли, че вече 5 години минаха, откакто Американската асоциация на издателите на книги държи авторските права на абсолютно всички книги за всички времена. Или искаш да лежа в затвора като някой сектант?!
- Е, че Вазов какво общо има с американските издатели?
- Тате, ти случайно да не си антиглобалист!?
- Не, разбира се! Но, сине, как може да похарчиш 100 долара за един файл?! По добре помоли някой от горния клас да си менкате файлове.
- Аха! Обаче ако ми дадат целия Вазов, къде ще го чета?!
- Как къде? Те - своето копие у тях си, а ти твоето - у дома!
- Абе ти си съвсем изостанал! Книга може да се чете само на компа, на който е купена. А и кодът за достъп там ще е друг... Накратко, татенце, давай парите! Ще си купя нормална книга.
- Добре де, ето ти паролата за еднократно теглене на 99 долара от нашата сметка... По наше време 100 долара си бяха пари...
- ОК. Изтеглих. Thanks.
- Добре де, дай и аз да погледна! Е, какви са тези картинки? Такова в романа нямаше
- Задръстеняк! Та това са банери! Без банерите книгата струва 699 долара.
Отвореният файл бил изпъстрен с мигащи съобщения "Axe Proffessional, 2018 - съвременни брадви с лазерно наточване"; "Козметичен салон? При Рада Госпожина? - няма да допуснем да се превърнете в бабичка"; "Измъчват ви проблеми? Телефон на доверието? Мунчо? С; "Кредитираме! Обезпечаваме! Нисък процент!"; ДHADJIMARKO.COMФ - укриване на наркотрафиканти и терористи от и на всички точки по земното кълбо...
- Сине, какво е това - текстът на романа не се вижда изобщо!? Трябва да почакам да изчезнат банерите ли?
- Ти сякаш от Луната падаш! Има да чакаш до второ пришествие! Текстът трябва да се чете със специални очила. Без тях се виждат само рекламите!
- Това пък защо?
- Е, как защо?! За да не може никой освен този, който е платил книгата, да чете. Представи си, че аз плащам за книгата, а някой друг - без да плаща нищо, също може да чете...
- Простотия! А ако аз също си сложа очила?!
- Ха, излагаш се! Файлът е настроен само за моите очила. Другите очила имат друг код.
- Добре! Я дай тия очила да погледна през тях...
- Как ще гледаш? Очилата няма да те разпознаят по зеницата. Освен съобщение, че ползваш чужди очила, нищо друго няма да видиш. Айде, тате, не ми пречи с глупостите си... Трябва бързо да прочета романа, преди да ми е изтекъл лицензът, че иначе или трябва да доплащаш файла, или той ще се самоизтрие...

3 часа по-късно...
- Уфф, край! Прочетох я!
- Как я прочете! Цялата книга?! "Под игото"?!
- Ами да! И по-бързо щях да я прочета, ако не бяха рекламните паузи на всеки половин час.
- Все пак, не ти вярвам. Кой е например чорбаджи Мичо Бейзадето?
- Кой кой е?
- Аха, ясно! Кой е Бойчо Огнянов? Коя е хаджи Ровоама?
- Ае, излагаш се! Откъде да знам кои са? Че аз само Home Edition версия четох. Разбрах само, че някой си Огнянов убива един турчин със зелена чалма и после се крие в гората... За всички останали трябва да прочета в Professional версията или направо в Enterprise Edition. Но нямаме толкова пари!
- Ммм, да, да полудееш просто. На къде отива светът!
- Отиде вече! Трябвало е да се мисли преди 15 години…