10 Юни 2026сряда16:26 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Почит към Майстора

Михаил Калдъръмов е първият, който чува шедьоврите на именития художник като "песнопения"

/ брой: 180

автор:Константин Еленков

visibility 3779

Мога да кажа, че съм свидетел на зачеването на тая книга. Мишо Калдъръмов ме водеше при "Жътварят" или "Пеещи жътварки" и с присъщото му тихо припламване ми споделяше, че се кани да напише импресии и есета по картини на Майстора. Дали опипваше почвата, или някаква неувереност го караше да дава вид, че ей сега ще я започне, но все не му остава кураж и време. Формалният повод - кръглата годишнина на Майстора, явно окончателно бе решила колебанията му. Но не само това - Калдъръмов междувремено стана директор на галерията в Кюстендил - безподобна и без аналог в нашата художествена пазителница, и Мишо трябваше да организира националната конференция, посветена на 130-годишнината на великия художник - под същия наслов: "Почит към Майстора!" Справи се отлично със задачата. Книгата беше не само съкровена изповед пред картините на Майстора, а и оригинален албум, апликиран с импресии и стихове.
...Разгръщам я с известно притеснение - дали е успял? Чета:
ВЪВДЕНИЕ В ХРАМА - да, така да! Той, служителят в Дома на Майстора, не се е посвенил да се отдалечи от своята длъжност и да приеме ролята на рапсода, на възпеващия.
"Един ден останах след работа сам в галерията. Колегите бяха си тръгнали. Нещо ме задържаше, някаква вътрешна възбуда, някакво неспокойствие и същевременно смътното усещане за нещо хубаво, което ще се случи сега, точно в тоя миг. И то се случи. Когато застанах - за кой ли път! - пред творбата "Пеещи жътварки", чух... песента!"
Това рядко състояние на преклонение и вдъхновение не трае дълго - дори за поетите. Михаил Калдъръмов е успял все пак да го задържи - поне в най-хубавите работи, избрани за книгата. (сигурен съм, че те са много повече).
Михаил Калдъръмов е първият, който чува Майсторовите шедьоври като "песнопения". (Когато пишех книгата си за художника, не се осмелих да го сравня с рисуващия музика Чурльонис.)
ПЕЕЩИ ЖЪТВАРКИ
"Песента се разтваря във въздуха - оцветява го с багрите на зрялото житно поле, натежала от ухания..."
Или:
"...О, цветно тържество на сенки, шепнещи молитви, носталгия в око на птица. ...извира нейде от небето бистро напевът последен, нараства-глъхне в гънките на вятъра."
М. Калдъръмов влиза в "храма" - но не за да обожествява, а просто да "запише онова, което чува от платната край себе си:  "Неговото невидимо присъствие напомня присъствието на Бога!"
Ето какво вижда поетът:
"Откъм реката се обажда първата жаба. Запяват щурците. Гаснещият ден отронва последна светла въздишка - глухарче, залутано нейде в безкрайния космос..."

ЗИМА
Брегове и дървета - натежали
                 от старост и сняг.
Бели птици по черните клони...

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ ФРОНТА
След боя вест до село ще изпратят
........
"Бела книга с църно писмо,
ем да четеш, моме,
ем да плачеш..." (нар. песен)

БЪЛГАРСКА МАДОНА
Тук думите се снишават до шепот...

 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ