Почит към Майстора

Мога да кажа, че съм свидетел на зачеването на тая книга. Мишо Калдъръмов ме водеше при "Жътварят" или "Пеещи жътварки" и с присъщото му тихо припламване ми споделяше, че се кани да напише импресии и есета по картини на Майстора. Дали опипваше почвата, или някаква неувереност го караше да дава вид, че ей сега ще я започне, но все не му остава кураж и време. Формалният повод - кръглата годишнина на Майстора, явно окончателно бе решила колебанията му. Но не само това - Калдъръмов междувремено стана директор на галерията в Кюстендил - безподобна и без аналог в нашата художествена пазителница, и Мишо трябваше да организира националната конференция, посветена на 130-годишнината на великия художник - под същия наслов: "Почит към Майстора!" Справи се отлично със задачата. Книгата беше не само съкровена изповед пред картините на Майстора, а и оригинален албум, апликиран с импресии и стихове.
...Разгръщам я с известно притеснение - дали е успял? Чета:
ВЪВДЕНИЕ В ХРАМА - да, така да! Той, служителят в Дома на Майстора, не се е посвенил да се отдалечи от своята длъжност и да приеме ролята на рапсода, на възпеващия.
"Един ден останах след работа сам в галерията. Колегите бяха си тръгнали. Нещо ме задържаше, някаква вътрешна възбуда, някакво неспокойствие и същевременно смътното усещане за нещо хубаво, което ще се случи сега, точно в тоя миг. И то се случи. Когато застанах - за кой ли път! - пред творбата "Пеещи жътварки", чух... песента!"
Това рядко състояние на преклонение и вдъхновение не трае дълго - дори за поетите. Михаил Калдъръмов е успял все пак да го задържи - поне в най-хубавите работи, избрани за книгата. (сигурен съм, че те са много повече).
Михаил Калдъръмов е първият, който чува Майсторовите шедьоври като "песнопения". (Когато пишех книгата си за художника, не се осмелих да го сравня с рисуващия музика Чурльонис.)
ПЕЕЩИ ЖЪТВАРКИ
"Песента се разтваря във въздуха - оцветява го с багрите на зрялото житно поле, натежала от ухания..."
Или:
"...О, цветно тържество на сенки, шепнещи молитви, носталгия в око на птица. ...извира нейде от небето бистро напевът последен, нараства-глъхне в гънките на вятъра."
М. Калдъръмов влиза в "храма" - но не за да обожествява, а просто да "запише онова, което чува от платната край себе си:  "Неговото невидимо присъствие напомня присъствието на Бога!"
Ето какво вижда поетът:
"Откъм реката се обажда първата жаба. Запяват щурците. Гаснещият ден отронва последна светла въздишка - глухарче, залутано нейде в безкрайния космос..."

ЗИМА
Брегове и дървета - натежали
                 от старост и сняг.
Бели птици по черните клони...

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ ФРОНТА
След боя вест до село ще изпратят
........
"Бела книга с църно писмо,
ем да четеш, моме,
ем да плачеш..." (нар. песен)

БЪЛГАРСКА МАДОНА
Тук думите се снишават до шепот...