По волята на чуждоземния гарант

В политико-исторически смисъл Адолф Хитлер е най-добра илюстрация на термина "бояджия"-художник. Такава му е първата професия, даже казват, че нелошо рисувал сантиментални сюжети. Освен това той се зае да пребоядиса своята страна, после и света, в "кафяво". А това за него означаваше да осигури благоденствие на собствената си Германия, "превъзпитавайки" стоящите на "по-ниско" цивилизационно равнище народи и етноси като славяните, или пък като "символите" на световната плутокрация, намерил ги в бедняшките европейски гета на Полша и Украйна. За по-голямо удобство натори планетата с над 50 милиона човешки трупа, от които 27 милиона руснаци и 6 милиона евреи, милиони поляци, сърби, хървати, гърци... Построи концентрационни лагери с най-модерна апаратура за убиване на хора във вид на газови камери.
Бояджийско-художническият талант на Хитлер му спечели огромни маси от възхитени поклонници, които в началото на 40-те години на ХХ в. се трансформираха във войници на Вермахта, а на българска почва - в полицаи и жандармеристи. Споменавам милото ни отечество, тъй като никога не бива да се забравя поради лъжепатриотизъм, че

българският фашизъм беше "див и варварски"

че България беше най-верен съюзник на Хитлер през Втората световна война: осигуряваше тила на хитлеристката армия на Източния фронт, за да могат немските солдати да бъдат по-солидно нахранени и облечени за наказателните им акции срещу войската и народите на СССР. Правителството на нашата родина сервилно изпълняваше всяко намерение и каприз на повелителите от Берлин, като специално за Гьоринг говорят, че се наел да покровителства родния ни елит, а немският посланик на Германия в София играел ролята на генерал-губернатор, както днес тази роля се изпълнява от посланика на САЩ г-н Джеймс Уорлик.
Затова не би трябвало да се изненадваме, че сега в България твърде много наши сънародници искрено, от сърце, но и поради родовата си памет настояват Паметникът на Съветската армия в столицата да бъде не само оскверняван, а по възможност и разрушен или набутан там, в "джандема". Този паметник им боде очите, както техните предци са виели от животински страх при мисълта, че кракът на съветски войник може да стъпи на Дунавския ни бряг.
Колкото и да е шокиращо, логично е държанието на новата имуществена класа, като се започне от олигарсите, притежатели на банковия, енергийния, медийния и индустриалния капитал, та се стигне до политиците, зачислени на котлова храна към американското посолство. Какво, че довчера бяха послушни членове на БКП и Комсомола, в края на краищата всеки наследник на Иванчо хаджи Пенчович върви след победителите. Особено ренегатите от бившата компартия! А те населяват пространството не единствено на Синята коалиция, а и това на ГЕРБ. Тези персони - такъв им е нравът - непрекъснато искат и ще искат да доказват верноподаническите си чувства на новите господари на света, че са пречистени от своето минало, че довчерашната си дружба със СССР "за векове" са я заменили с погнуса и ненавист. Един от най-важните знаци, чрез които удостоверяват новата си американофилия, е да се глумят и оскверняват съветските паметници на наша територия, като по-нататък се подготвят да сторят същото с руските паметници.
Последната си наказателна акция - след като преди това опитаха със свастики и агресивни текстове, я проведоха в стил попарт, като нашариха Паметника на Съветската армия с бои и графити. Целта на субектите е била всичко да изглежда като безобидна, но "модерна" приумица на група младежи, нелишени от майсторство и вкус към провокацията. Твърде е възможно младите художници действително да са се забавлявали, искайки да шокират "традиционалистите". Оказва се, че това "мероприятие" е съвпаднало с фестивала Design Week и с акция за улично изкуство на група Трансформатори, която "изрисува и оцвети стари електроразпределителни шкафове и кутии на ул. "Цар Шишман", близо до паметника (ДУМА, 21 юни).
Инцидентът обаче съвпада и с още няколко знаменателни факта и събития.
Първо, преди седмици беше създаден специален Комитет за демонтиране (фактическо унищожаване) на паметника начело с Иво Инджев, агент на бившата ДС, а сега приближен индивид на посолството на САЩ. Не е случайно, че пред същия паметник се състоя неотдавна премиера на книгата му срещу Паметника на Съветската армия. Иво Инджев, както е известно, представлява "клетник", чието окаяно материално положение го заставя да служи не на двама (виж Голдони), а и на дузина господари. Би могло да се сметне, че ръководството на този комитет е запознато със заплануваното боядисване на паметника, поне част от ръководния му състав.
Прави впечатление как медиите, главно електронните, но и печатните, охотно поставиха акцент върху тази изява, подчертавайки, че е невинно занимание на млади софиянци. Отличиха се в този план особено журналистите от обществената БНТ и направлявания от ГЕРБ "Референдум". Това едва ли е случайно. Явно медиите бяха натоварени (от пословичния Някой си!) да умножат ефекта, свеждайки го до творческата воля на младото поколение на България! Не бива да се забравя, че в олигархичния кръг "Глобална България", състоящ се от бизнесмени с червен произход и биография, и поставил си за задача още през 2002 г. да изведе Бойко Борисов и неговата бъдеща формация до върховете на властта, влизат медийни магнати и монополисти на медийната реклама като Красимир Гергов, към тяхната група по-късно се присъединиха Цветан Василев, Ирен Кръстева, Дилян Пеевски, Тодор Батков и др. Тези олигархични съдържатели на медии още от началото на 90-те години спазват строга конвенция да съобразяват стриктно политиката си с политиката на световния хегемон. Нищо чудно централата, която изработва "идеите" за компрометиране и демонтаж на паметника, да е инсталирала себе си извън нашето отечество.
Най-нелепото е, че и понастоящем медиите, МВР и прокуратурата се движат по дирите на "неизвестен извършител", потънал в лабиринтите на една "тайна". Какъв "неизвестен извършител", когато художникът/художниците часове наред е трябвало да "творят" своя комикс върху фигурите от паметника? Те без съмнение дълго време са изпипвали детайлите, запълвали са "фактурата". Няма как дежурните милиционери и патрулните коли да са останали в неведение, да не са забелязали поне фрагменти от произшествието. Още повече, че се случва в центъра на столицата, съвсем близко до НС и университета, до възлова спирка на метрото, на

един аршин разстояние от МВР

Удивително е, че "нашата полиция", която "ни пази", полицията на Бойко Борисов и на Цветан Цветанов, е останала незряща и безсилна пред очевидното нарушаване на обществения ред. Склонен съм да смятам, че МВР знае имената на извършителите. Парадоксът е, че крадецът вика "дръжте крадеца", макар козовете да са негово притежание. Явно, трябвало е в кратко време да се разиграе цяла пиеска със "спонтанни" пориви на младото ни поколение, с неговото присмехулно отношение към Русия и Съветската армия! Затова и толкова експресно управата на ГЕРБ разрешава на "русофилите" да изчистят паметника (забележете - също нощем!), платили със собствени пари и въз основа на решение на СО.
Струва ми се, че има още една причина инициаторите, хора умни, последователни и обслужващи небългарски интереси, да пристъпят към една такава акция. Те са искали да предизвикат ефект и раздразнение в руската общественост и медии. Да покажат на руснаците, че младежите на България няма да се примирят със съществуването на Паметника на Съветската армия, и че тази позиция - чрез медиите - се обобщава като позиция на българския народ. За това, че акцията е дирижирана, подсказва и синхронът между боядисването на паметника и появата във фейсбукс на пловдивския "Альоша" "в цикламено-розови боксерки на цветя". Така домашните ни русофоби под чуждестранен чехъл следват опита на провокаторите от Лвов от 9 май 2011 г.
За тях е от значение и да се "информират" как ще реагира Кремъл. Дали вече не изпитва досада от задължението си да "пази" паметниците на съветските войници в чужбина? Дали няма да изпълни препоръките на Обществения съвет към президента Медведев цялата съветска история на Русия да бъде обявена за престъпна, а оттам - и паметниците, свързани със съветската епоха, да се превърнат в бреме? Още повече, че руската висша бюрокрация като всеки бюрократичен слой няма морални задръжки, когато й се наложи да провежда официалния курс. Освен това руската "проамериканска партия", извънредно силна сред руските олигарси и в руските медии, има достъп до най-високите етажи на московската власт. Познавайки ситуацията в Руската федерация, зная, че редица руски "правозащитници" и неприятели на съветското минало, но и на премиера Путин, търкат в този момент ръце от удоволствие, че и в България са се намерили храбри борци за свобода, които опозоряват "по достойнство" паметта на съветския войник.
Битката срещу Паметника на Съветската армия обслужва още и политиката на управляващите от ГЕРБ (в сътрудничество със Синята коалиция) да разтеглят енергийните проекти с РФ във времето, за сметка на цялостното (тотално!)

обвързване на България със САЩ

и във военен, и в политически, и в икономически, и в духовен аспект! Последните договори с американските корпорации "Уестингхауз" и "Шеврон" финализират участта на нашата държава като сателит на САЩ.
И накрая. Окарикатуряването на Паметника на Съветската армия и надянатите "боксерки" на пловдивския "Альоша" се реализират няколко дни преди 22 юни - деня, когато фашистка Германия през 1941 г. нападна СССР. По този начин българските реваншисти, подтиквани от чужбина, дават "урок" на Русия, за да проумее, че новата класа на България вече е избрала нов геополитически ориентир за страната ни, чрез който според нейните представи отечеството ни скъсва завинаги вековните си връзки с Русия и нейната съдба!
Не мога да отрека енергията, с която определена част от българското общество предизвиква Русия и националната ни история. Не мога да отрека обаче и това, че българите, които се противопоставят на такъв реваншизъм, са твърде пасивни, неспособни сякаш да отстояват последователно своята кауза, а организациите, които стоят зад тях и би трябвало да ги сплотяват, страдат от очевидна политическа анемия и себевглеждане по рефлекс: "Сега накъде?" И Русия нерядко излъчва противоположни, биещи се един с друг сигнали, с което окуражава подлостта на своите потомствени врагове.
В този аспект провокацията с Паметника на Съветската армия и на Альоша не трябва да се възприема като анекдот! Тя е звено от сериозно подготвящо се българско противопоставяне на Русия. Естествено, като се манипулира "овчедушният" ни характер (вж. "Гьоргьовден" на Хр. Ботев"). Не искам да съм лош пророк, но струва ми се, че след президентските и общинските избори ГЕРБ подготвя покушение върху Паметника на Съветската армия. Затова сега се "сондира", с помощта на подобни провокативни действия, мнението на българите - каква е устойчивостта, силата на съпротивата им и дали, както вече е обичайно, с безразличие и историческо вцепенение ще възприемат "инициативата" на новите ни власти. Б. Борисов и Цв. Цветанов няма да прибегнат до откровената наглост на Евгений Бакърджиев, който взриви демонстративно Мавзолея. Затова пък в резултат на публична "дискусия" ще изпълнят досконално волята и желанията на своя чуждоземен гарант!...