По следите на красив портрет, или една история в мрамор

В Пловдив, в дома на известната музикантка Ани Кеседжиян се пази като рядка фамилна ценност портретът на красива арменка, далечна родственица, рано отишла си съпруга на един от известните архитекти Балян.

Кои са Баляните?

В продължение на век и половина почеркът на талантливата арменска архитектурна династия доминира в облика на Истанбул. Строят дворци, павилиони, джамии, кули, казарми, язовири и т.н.
Гарабед Амира Балян е бащата. Има четирима синове. Те продължават неговата професия. Може би най-талантлив е бил Нигохайос, но той умира млад, едва 32-годишен. Най-продуктивен, най-обществено ангажиран и световнопризнат е Саркис. Той работи с брат си Агоп, с когото имат малка разлика във възрастта. Агоп си отива по-рано. Продължава Саркис. Четвъртият - Симон, също е завършил парижката школа, но за него по-малко се знае. Петият е Левон, синът на Нигохайос и внук на Гарабед. И той е архитект. Или поне е учил парижката школа - всички са минали през Колеж Сент Барб, най-старото училище на френската столица.
И все пак Крикор Балян (1764-1831) е първият член на семейството, който използва фамилията Балян. Умира през 1831 г., след като е работил за империята по време на управлението на четирима султана - Абдул Хамид I (1774-1787), Селим III (1789-1807), Мустафа IV (1807-1808) и Махмуд II (1808-1839). Крикор е проявявал нагласа за безпристрастност и желание за преговори и това е причина чужденците да го уважават, особено по време на техните посещения в двореца на султана. С една дума - бил е дипломатичен. И султаните са използвали тази негова способност. Това не попречва да бъде заточен през 1820 г. в Кайсери, Централна Анадола, заради участието си в спор между григориански и католически арменци. Все пак е помилван и му позволяват да се завърне в Цариград.
Големите работи на Крикор са известни: Бешикташ Палас, Топхане Нусретийе джамия, Дефтердар Султан Палас, Давуд паша казарма, язовирите Топузлу и Валиде и т.н. По-малкият брат на Крикор - Сенекерим Балян, също архитект, е работил заедно с него, но остава на заден план.
Бащата е наследен от сина Гарабед Амира (1800-1866). За любителите на сензациите той е архитектът, проектирал вилата на Мехмед и Инджи, известна ни от сериала "Перла". Но най-голямото дело на Гарабед Амира е султанският дворец Долмабахче, първата резиденция в Истанбул, изградена в европейски стил. Основен помощник му е големият син Нигохайос. По поръчение на султан Абдул Меджид започва изграждането, което трае 13 години (1843-1856). Площта на двореца е 45 000 кв.м, има 285 стаи, 68 бани. Забележително е техническото обзавеждане - централно отопление, асансьор, тоалетни с течаща вода и т.н., внесено от Великобритания. Таваните са пищно украсени със злато. Използвани са 14 тона злато и 40 тона сребро. Дворецът притежава най-голямата сбирка от кристални свещници от Бохемия и Бакара. Едно от стълбищата също е от кристал.
Дворците Чириган и Бейлербей - също перли на симбиозата между османска и европейска архитектура, са изработени заедно със сина му Саркис.
Нигохайос - Никогос Балян (1826-1858) е първородният му син. През 1843 г. той е изпратен в Париж заедно с брат си Саркис да учи архитектура в колежа Сент Барб. Поради негово заболяване след две години се връщат в Цариград. Работейки заедно с баща си, той натрупва значителен опит и е назначен за съветник по изкуствата на султан Абдул Меджид I (1839-1861). Основава училище за местни архитекти, които обучавал на западноевропейската техника на строителство. Защо казваме, че е може би най-талантливият? Защото е работил заедно с баща си по строителството и украсата на перлата Долмабахче. Освен това е проектант на забележителната джамия Ортакьой на Босфора, както и на двореца Гьоксу или Кючюксу, на павилионите Ъхламур (липа), на арменската болница и т.н. Участва и в подготовката на Закона за арменската нация, но умира рано от коремен тиф.
Големите успехи са на Саркис бей, син на Гарабед Амира и брат на Нигохайос, Агоп и Симон. До 12-годишната си възраст учи в частно училище, после две години в Париж заедно с Нигохайос, връщат се преждевременно и практикуват при баща си. Но през 1848 г. той се връща в Париж да довърши обучението си в катедрата по архитектура на колежа Сент Барб. Постъпва в курсове за напреднали по техниката в Ecole Centrale и в Академията за изящни изкуства и завършва своите университети през 1855 г. Седем години учи в Париж и едва след това се връща в Истанбул и работи с баща си и братята си.
Първият му самостоятелен проект е мраморен басейн в Без Чинар в Солун, където отива със султан Абдул Меджид. Построява го за една нощ през 1859 г., на сутринта султанът посреща местните сановници пред него. И двете му революционни постижения - парна машина и експлозивен фасцикуларен котел, получават награди на Международната промишлена изложба в Лондон. Те са широко използвани в Европа, британският патент на Саркис Балян е издаден на 19 март 1862 г. Две години по-късно Саркис получава званието бей. След смъртта на баща му през 1866 г., на 35-годишна възраст, той е назначен заедно с брат си Агоп за имперски архитект. Награден е с орден от краля на Бавария на 1 август 1872 г., през октомври същата година и от австрийския император, а на следващата година с пруски кръст и от германския император кайзер Вилхелм II. Получава и "Св. Станислав" от руския цар Александър II. Дадено му е разрешение да основе компания, като 48-те члена в меморандума за асоцииране са написани от него самия. Скоро след това му е даден 35-годишен монопол за изграждане на жп линия в някои области, както и изключителни права над въглищни мини във вилаета Бартън и в провинция Кастамону. Той си сътрудничи с няколко банки в Истанбул за железопътното строителство и го изгражда с капитал от един милион златни турски лири.
Сградите, построени от Баляните, остават невредими след няколкото земетресения през 1874 г. Султан Абдул Азис е толкова впечатлен, че награждава Саркис бей с ордена Османие с украса, II степен, и с Меджидие с украса, I степен. По това време той получава голямо отличие и от шаха на Иран Насредин.
През 1873-1874 г. купува 40 000 кв.м земя в Бейкоз и планира да отвори парна дъскорезница, получава и изключителни права за добив, транспорт и търговия в Ерегли. Султан Абдул Хамид II в знак на благодарност за приноса на фамилията Балян за османската архитектура и строителни умения присъжда на Саркис бей титлата на главен архитект на държавата на 31 март 1878 г. Това е съпроводено с нови медали и отличия.
Саркис бей е приятел с известния руски художник маринист Иван Константинович Айвазовски. Когато той пристига през 1874 г. в Истанбул, Саркис бей го кани в къщата си в Бейоглу и на островчето срещу Куручешме в продължение на два месеца. Той представя Айвазовски на султан Абдул Азис, който му поръчва картини за двореца Долмабахче. Дадена му е аудиенция от султана и той е награден с Османие с украса, втора степен. Докато Айвазовски е в Истанбул, няколко млади художници го посещават в дома на Саркис бей в Бейоглу, за да слушат неговите разсъждения и възгледи за изкуството.
Този разказ започна от един портрет - стара фамилна ценност, която се пази в един пловдивски дом. Пази се и колекция от скъпи и редки парфюми, подарена от султана на младоженката. Коя всъщност е младата жена, изобразена на портрета?
Саркис бей бил женен за Макрухи ханъм, дъщеря на главния барут майстор/барутчия Сисак Дадиан бей. След като съпругата му умира рано, едва през 1863 г., Саркис от копнеж и носталгия построява арменското училище Макрухи в Бешикташ през 1866 г. Той е построил и арменско училище в Долапдере, както и училище във Ван.
Агоп е третият син на Гарабед Амира. Той работи заедно със Саркис по различни проекти. Умира в Париж през 1875 г. и е погребан в Пер Лашез. Симон е най-малкият брат, но той няма успехите и славата на първите трима. Самият Саркис Балян умира на 68 г. и е погребан в семейната гробница на мъничък остров срещу Куручешме.
Проектите на Саркис и братята му включват 6 дворци, 15 имения и павилиони, две ловни хижи, три джамии, четири казарми, две министерства - Министерство на войната, което днес е основна сграда на Техническия университет, и сградата на Факултета по минно дело, две училища, монументален фонтан, фабрика и складова база, както и частни къщи, часовникова кула и редица други по-малки обекти. Една история, въплътена в камък и мрамор, разказвана край Босфора в продължение на столетие и половина.


Саркис Балян

Сент Барб - най-старото училище в Париж, което всички от рода са завършили 

Долмабахче в Истанбул е дело на Гарабед Амира

Красивата арменка, съпруга на един от известните архитекти Балян