По отношение на Сирия всички сме сталинисти

Гидиън Рахман
"Файненшъл таймс"

"Една смърт - това е трагедия, милион смърти - статистика". Това заявление на Йосиф Сталин често се възприема като олицетворение на безчовечността, т.е. директна противоположност на хуманните и либерални ценности, които толкова цени демократичният Запад.
Но що се отнася до войната в Сирия Западът живее в съответствие с фразата на Сталин. Както и целият свят. За последните четири години написах много статии за Сирия, които са препълнени с ужасяваща статистика. Един път отбелязах, че са загинали 50 000 души; следващата година загиналите бяха 100 000, а след още година - 200 000. Сега числото може би представлява повече от 400 000 души. Но едно нещо остава непроменено: всичките тези статии за Сирия привличат много малко читатели.
Само че от време на време някаква история или снимка за лична трагедия предизвиква на Запад немного дълготраен изблик на състрадание. Миналата година това беше снимка на загиналия Айлан Курди, която предизвика силни преживявания. В тази снимка имаше нещо непосилно трогателно: тригодишно момченце с къси панталонки, обувки и фланелка, чието тяло беше изхвърлено на турския бряг. Заедно с това във всички тези излияния на състрадания има нещо тайнствено и непостоянно. В същото време един мой познат, отразяващ събитията от сирийската война от самото й начало, отбеляза: "Вече няколко години публикувам в туитър снимки на загинали сирийски деца. Обикновено никой не ги забелязва". Аналогично непостоянство присъства и в реакциите на Запада по отношение на масовата гибел на хора, потъващи в морето. През октомври 2013 г. смъртта на над 300 бежанци в Средиземно море край остров Лампедуза предизвика бурна реакция в целия свят, поради което Италия, а след това и ЕС активизираха спасителните работи.
А миналата неделя край бреговете на Египет се удавиха повече от 100 души, опитващи се да доплуват до Европа. Западните медии почти не отразиха тази трагедия. Количеството смърт в Средиземно море през тази година може да достигне нов връх, само че обществеността като че ли престана да обръща внимание на това.
Западните лидери са длъжни да се опитат да сформират такава политика по отношение на Сирия, в която да се отчитат тези непредсказуеми колебания на обществените настроения - от безразличие до периодични изблици на мъчителна болка. Лидерите, които градят своята политика на предположенията за това, че състраданието на избирателите ще се запази в продължение на дълги месеци, обикновено понасят загуби.
Миналото лято, когато много немци размахваха плакати с надписа "Добре дошли, бежанци", Ангела Меркел реши да възприеме тези думи буквално и отвори вратите на Германия за над един милион мигранти. Но когато през септември на местните избори застъпващите се против имиграцията десни партии реализираха големи успехи, Меркел публично се извини за своята политика по отношение на бежанците. Миналогодишното състрадание отстъпи място на разкаянието.
Що се отнася до Барак Обама, него го обвиняват както в прекалена безсърдечност, така и в излишно съчувствие по отношение на Сирия. Много американски либерали са на мнение, че неговият отказ за намеса с цел прекратяване на кръвопролитието ще остави неизличимо петно върху репутацията на президента. Само че Обама също така е подлаган на яростни атаки от десния фланг за това, че разреши допускането на повече сирийски бежанци в САЩ.
Днешното възмущение по повод на руския въздушен удар по колона камиони с помощи в Сирия прилича на преломен момент в дебатите на Запад. Само че опитът от миналото говори за това, че кратковременният изблик на интерес към Сирия бързо ще се превърне в объркване и апатия. Обама знае, че внезапният прилив на публични чувства е ненадежден ориентир в политиката.
Самият президент явно се разкъсва. Излизайки да произнесе реч миналата седмица в ООН, той похвали шестгодишното американско момченце Алекс, написало писмо до Белия дом и предложило приют на петгодишния Омран Дакниш, който през тази година става герой на "шокова фотосесия" в Сирия. На снимките Омран е окървавен и зашеметен, доколкото току-що е бил изнесен от бомбардирана сграда в Алепо. "Всички можем много да научим от Алекс", каза Обама.
Макар че понякога президентът да изглежда фаталист, той зави пред журналиста Джефри Голдберг: "Светът е жесток, сложен, хаотичен и злобен; пълен е с трудности и трагедии".
Единственият надежден способ за прекратяване кръвопролитията в Сирия е провеждането на широкомащабна военна интервенция от Америка с участието на сухопътни войски. След войните в Афганистан и Ирак няма основание да се предполага, че американското общество ще подкрепи такава намеса. В Америка определено съществува категория от хора, които са за "лека намеса". Това означава създаване на зони, забранени за полети, а може би и удари по сирийските ВВС. Такава ограничена намеса ще удовлетвори напълно разбираемото желание нещо да бъде направено, но едва ли ще подобри хуманитарната ситуация. В Сирия и без това са хвърлени много бомби.
Проблемът изглежда още по-остър, когато става въпрос за предоставяне на убежище на бежанците. В различни страни като Германия, САЩ, Великобритания, Унгария и Полша популистите и десните политици напълно успешно използват страха от мигранти и бежанци, особено от мюсюлманските страни. Днес, когато Великобритания излиза от ЕС, Доналд Тръмп е опасно близо до Белия дом, а политическото бъдеще на Меркел е неопределено, би било глупаво да се игнорират рисковете от по-открита политика по отношение на бежанците, която може да засили позициите на крайнодесните сили на Запад.
Изводът е мрачен: за да запазят либералната политика при себе си у дома, на западните политици ще им се наложи да се примиряват с поругаването на либералните ценности в чужбина. БГНЕС