По отношение на депутатите.

Игор Бунин
Политолог

Въпросът с депутатския имунитет е един от най-сложните в съвременната политическа практика. Впрочем, за повече от 15 години, откакто в Русия функционира Държавната Дума, депутатите само два пъти са вземали решение да „предадат“ свой колега на правоохранителните органи, при това и двата пъти през 90-те години.
Целесъобразна ли е самата процедура за отнемане имунитета на народния избраник? От една страна, в някои страни като Аржентина и Индонезия депутатът при никакви обстоятелства не може да бъде лишен от неприкосновеност. От друга страна, в повечето страни парламентарния имунитет все пак е ограничен. Аргументите на поддръжниците на този подход са разбираеми – депутатския мандат може да се окаже в ръцете на хора, стремящи се към висшия законодателен орган на властта с цел лобиране на собствени търговски интереси, понякога на границата на фаула, а понякога и много по-далеч от нея.
Държавата трябва да има възможност да се защити от използването депутатския статус за чужди на закона интереси. Затова в много страни парламентаристите не могат да бъдат арестувани и подложени на углавно преследване само по време на сесията на съответния законодателен орган. В много страни (включително и в Русия) неприкосновеността може да бъде отнета с гласовете на болшинството депутати.
Проучването показва, че огромното мнозинство от руснаците (85%) са съгласни с мнението, че опростяването на реда за наказателно преследване на депутатите от различни нива, тоест лишаването им от неприкосновеност, ще насърчава по-ефективна борба с корупцията. При това, повече от половината (56%) са убедени, че лишаването на депутатите от неприкосновеност несъмнено ще помогне в борбата с корупцията, една трета (29%) от тях предполагат, че тази мярка може да бъде ефективна. Главният критерий, който трябва да влияе на отношението към проблема с неприкосновеността, е практиката. Дали това мощно оръжие се използва за преследване на политическите опоненти, или става дума за законна самозащита на държавата и обществото. В случая с Русия няма случаи на лишаване от имунитет заради свободомислие или смела критика по адрес на властимащите., Към нашата Държавна Дума по скоро могат да се предявят претенции не във връзка с „предаване“ в ръцете на правосъдието на отделни депутати, а напротив, по отношение на излишна корпоративност.
Често избирателите не се интересуват, кой заема местата след третия в избирателните списъци (много често само гледат фамилията на лидера). Във връзка с това се появява реалната възможност в Думата да бъдат избрани хора, които по принцип са нечистоплътни, разглеждат депутатството като доходен бизнес. В тези условия санкцията за възбуждане на углавно дело и отнемането на депутатската неприкосновеност представлява необходим ресурс за борба с корупцията. При това е необходимо паралелно да се развиват гражданските институции – за да може не само вниманието на обществото предварително да бъде насочено към опитите на недобросъвестни бизнесмени да се „уредят“ с депутатски мандат, но и за да може най-широко да се гарантира правото на политическа опозиция, за да не се допуска използването на правото на лишаване от неприкосновеност за репресивни цели.