Произведено в България
По делата ще ги познаем...
/ брой: 181
Малко ми е неудобно да започна, но нали помните един чешки умник, който взе, че ни изтипоса Татковината като клоака пред ЕС преди години? Даже няма да му споменавам името, защото не искам да величая една величествена глупост. Днес можем да се похвалим, че поизлъскахме имиджа, докато, прощавайте за израза, но други баш европейци взеха да осират пейзажа. В Норвегия пазач на голф-игрище проплака, че всеки ден от работната седмица се е превърнал в кошмар за него. Причината? Неизвестен зевзек се изхождал в дупките! Всяка нощ. При това този "хомо сапиенс" имал и предпочитания. Две от дупките му били любими.
„Поставихме прожектори и осветихме местата, но той намира начин да ги изключи и пак си върши поразиите”, обяснява пазачът Кенет Тенфьорд. Затова хората от голфклуба в Ставангер сформирали група, която се чудела дали пакостникът мрази любимия им спорт или просто е душевноболен.
Наскоро директорът на Непалската асоциация по алпинизъм Анг Шеринг обяви на всеослушание, че пътят до Еверест бил осеян с л...а от дръзналите да покорят Покрива на света. Това ние тук си го знаем. Свикнали сме пътят към върховете да предлага подобни гледки. Лошото е, че много от народонаселението се потапя до ушите в екскрементите на властта в името на кариерното развитие. Десетки спортни площадки и обекти са превърнати в тоалетни заради безпомощността да бъдат стопанисвани. Истина е, нали? Всички го знаем. Имам натрапчивото усещане, че определени слоеве от представителите на българската политика са способни да извлекат розово масло от екскрементите, само и само да ни убеждават, че и от това има полза, стига те да държат кокала. Затова за мен е изненада, че фекалната информация идва от уредената Норвегия. Но от друга страна е показателно, че и там хората вършат простотии, без значение от високия си жизнен стандарт.
Наскоро имах среща с треньора на волейболния ЦСКА Сашо Попов. "Човекът-клуб", в какъвто се е превърнал по ирония на съдбата, но пък решен на всичко, за да запази цялостта на отбора и школата. Потресе ме обаче гледката отвътре на зала „Васил Симов” на 4-ти километър. На пода й има зейнала дупка в паркета. Страхотия. Кратерът е с малко по-малки размери от входа на пещерата Съева дупка! Ако не вярвате, идете и вижте! В същото време Министерството на спорта иска наем за залата всеки месец. А ремонтът е за сметка на клуба, който има фактури на стойност 300 хиляди лева. Но министерството не признава нищо! Това какво е? Да отидат тогава от министерството да си запълнят дупката. И то така, че съоръжението да стане пригодно за волейбол! Иначе, ако не се оправи бързо, за какво ще искат соления наем великите ръководители? Или състезателите трябва да тренират, заобикаляйки дупката? Само да не стане като на голф-игрището в Норвегия. Някой да запълни дупката с екскременти. Питам се дали ще е напук или от зор? И отговор не търся. Да му мисли Сашо Попов, който е оставен сам да крепи волейвеличието ЦСКА. Да му помогнем, а? Няма да е лошо. Нека дадем от себе си и за баскетболните отбори на Левски. Каквото и както можем. Все пак София стана "Спортна столица на Европа".
Но пък сме царе да аматьоризираме спорта. И да го закриваме. Отиваме към вариант да сме любители, но с претенции на професионалисти. И с такова финансиране, което обаче не е достатъчно като размер, нито понякога стига до адресанта. Така се получава на практика. А, както знаем тя е различна от теорията.
Ето защо, ако беше в България, този с изхождането от Ставангер щях да го разбера донякъде. Но пък не го съдя кой знае колко. Както стана ясно, навсякъде хората са едни и същи, само заплатите им са различни. И управниците, разбира се. Норвежците от нашите специално са много различни. Май си личи, а? Иначе нямаше да говорим за помощ за ЦСКА и Левски. Нямаше дори и да ни акат по дупките на голф-игрищата...