По чиста вода
Русия предлага нова пълноценна транспортна морска магистрала
/ брой: 72
Тарас Фомченков
Да стане пълноценна транспортна магистрала на Северния морски път му пречи засега липсата на пълноценна система за връзка и навигация и проблеми с транспортната достъпност на пристанищата. Има обаче и най-важното - свободна от ледове вода, по която иначе могат да се правят търговски маршрути. Дванадесет кораба със стоки вече минаха по това трасе.
Миналата година площта на ледовете в арктическия басейн намаля рекордно. През септември бе надминат рекордът за минимално количество лед. Площта на леда бе под 4,2 млн. кв. км, като за последните 30 г. е намаляла двойно.
Това отваря нови възможности за навигация и добив на полезни изкопаеми в Арктика, отбеляза вицепрезидентът на Руската академия на науките Николай Лаверов.
По думите на министъра на природните ресурси Юрий Трутнев, в руската арктическа зона има 279 месторождения на петрол и газ. Добивът на въглеводороди осигурява 11 процента на националния доход, подчерта министърът. При това 49% от целия износ на енергоресурси се осигурява именно от арктическия регион.
Днес на практика целият обем на добива се осъществява в континенталните месторождения, шелфовите остават извън "зоната за достъп". Причината е проста. Разработването на такива месторождения е по-скъпо. Местният петрол е с високо съдържание на сяра и съответно е по-евтин, и често е просто нерентабилно да се добива. За решаването на този проблем могат да помогнат предложенията на Министерството на енергетиката, които включват отказ от днешните данъци за сметка на общ данък върху допълнителния доход на фирмите, които правят разработки на шелфа. Новата система, която ще позволи разработването на морските месторождения да стане изгодно, може да заработи още през тази година.
Освен въпроса с добива, много важен става проблемът с транспорта. И тук Северният морски път от икономическа гледна точка има малко конкуренти. Наистина, при преминаването през високите широчини разстоянието се съкращава с 34% в сравнение с т. нар. еталонен маршрут Ротердам-Йокохама през Индийския океан. Времето на пътуването се намалява от 33 на 20 денонощия, а икономията на гориво достига 800 тона за "средностатистически" кораб.
Засега обаче товаропотокът през високите широчини е едва 10 на сто от това, което пропуска транспортният морски коридор през Суецкия канал.
Проблемът е в това, че първо, засега тарифите за преминаването на корабите са достатъчно високи. Освен това не е решен докрай въпросът с осигуряването на качествена връзка и навигация през целия Северен морски път. Има проблеми и с транспортната достъпност на пристанищата - съществуващата железопътна мрежа засега не е готова за голям обем стоки. Специалистите са убедени, че той ще достигне един милион тона годишно.
В същото време към 2016 г. Русия може да остане без флота от ледоразбивачи. Трябва спешно да се обновяват съществуващите кораби, в момента във високоширочинната навигация действат 10 кораба, и в този план вече има определен напредък. Така по думите на министъра на транспорта Игор Левитин, в тригодишния бюджет са заложени 20 млрд. рубли за построяването на нов атомен ледоразбивач. Той също така каза, че са предвидени средства за изграждането на 3 дизелни ледоразбивача, които като кораби от нов, по-модерен клас, ще заменят пет стари кораба.
За да стане Северният морски път пълноценна транспортна магистрала, е необходимо също така той да бъде осигурен по цялата си дължина с връзка и навигация. Това каза ръководителят на Министерството на извънредните ситуации Сергей Шойгу, който подчерта, че "въпросите за сигурно транспортно съобщение придобиват особено значение във връзка с перспективното развитие на този маршрут. Тук трябва да се създава система за съвременна връзка и навигация". При това при създаването й ще се използват "родни постижения на науката и техниката, руски разработки", подчерта министърът.
Нови вишки и ретранслатори за приемане на сигналите ГЛОНАСС се изграждат още сега и Северният морски път ще бъде напълно осигурен с тях в най-близко време, заяви Игор Левитин.
Новият Северен морски път
Мария Орлова предава от борда на кораба "Россия"
Ледоразбивачът "Россия" напусна пристанището в Мурманск, предстои му да измине близо четири хиляди морски мили. Флагманът на "Росатомфлот" трябва да ги преодолее с екип от полярници на борда си. Компания им правеше и кореспондентът на "Российская газета".
Пътят ни преминаваше покрай Новата земя, острова на Ушаков и нататък - в канадския сектор на Арктика. На картата в рулевата рубка с червен маркер бе обозначена точката - 84,06 градуса северна ширина и 156,54 градуса западна дължина - на това място дрейфува ледникът, на който от година работи полярната експедиция "Северен полюс-38". По думите на опитни членове на екипа, често дрейфуващата станция я откриват някъде между Гренландия и Шпицберген, този път обаче посоката на дрейфа се оказа непредвидена.
Ледоразбивачът караше за новата група полярници снегоходи, булдозер, дизелови генератори, дизелно и авиационно гориво и необходимите за бита на полярниците дреболии. От този сезон на станцията за пръв път вече ще има перална машина и опреснител за морска вода, който освен това може да минерализира водата, превръщайки я в питейна.
Първата задача на експедицията е да намери подходящ за живеене и научни дейности лед, а такъв се намира все по-рядко.
- 2011 година беше много топла в Арктика, почти като 2007-а, когато площта на ледовете намаля до минимума - обясни Владимир Соколов, началник на арктическата експедиция на института за Арктика и Антарктика. - През 2007-2008 г., търсейки ледник, изследвахме голяма част от арктическия басейн и вече се бяхме отчаяли да намерим подходящ лед. Вече се бяхме приготвили да открием станцията на една от консервираните ни бази на нос Баранни. Последната ни надежда беше таймирският леден басейн - смятахме да направим там разузнаване. Но вечерта преди това ледоразбивачът неочаквано се натъкна на ледено поле - щурманът сгреши - и рязко загуби ход. Изследвахме леда и той се оказа необичайно мощен. А се натъкнахме на него, повтарям, съвсем случайно...
По думите на специалистите, най-добрият лед за изграждане на станция е старо парче лед с размери от три-четири километра и дебелина от три метра нагоре. Но такива ледове полярниците не са срещали отдавна. Последната станция, "Северен полюс-38", е изградена върху гигантско ледено поле с размери 8 на 12 километра, но средната дебелина е едва 1,5-2 метра. Неотдавна ледникът се разпаднал на няколко големи фрагмента, и сега станцията на практика се намира върху две парчета лед.
С помощта на спътник за новата експедиция вече са избрани няколко варианта - в непосредствена близост (12-15 км) от старата станция или върху гигантско поле в Източносибирско море. Данните от спътника обаче ще бъдат препроверени от полярниците, които ще огледат от хеликоптера леда, оценявайки "външните му данни", в частност наличието на хълмове.
След като заживеят на ледника, 16 учени полярници - метеоролози, хидролози, хидрографи, хидрохимици - ще се заемат с работа: наблюдаването на въздуха, снега, водата и теченията се прави в Арктика всяка година.
- Ще измервам дълбочините по време на дрейфуването на ледника - разказа Дмитрий Волошко, специалист от хидрографическата служба на Северния флот. - Важното е обаче не само да се определи дълбочината, но и мястото, където се намира тя. Това е необходимо за уточняването на данните: по-рано, през 1960-1970-те години, местоположението се оценяваше приблизително в радиус от няколко километра, сега можем да определим мястото с точност до няколко метра.
Данните, получени на всяка дрейфуваща станция, помагат да се коригират картите: на тях и до днес има бели петна, където дълбочините са показани приблизително, а в самите тези места никой никога не е стъпвал.
Атомният ледоразбивач "Россия"