20 Юни 2019четвъртък16:07 ч.

Разсъждения в ДУМА за думите

Пишеш каучук, а изговаряш гутаперча

Речта ни: "Изтапанена и с десет обрача стегната..."

/ брой: 44

автор:Стефан Брезински

visibility 2399

Основа на всеки език са думите. Но само думи не правят езика. Обикновено те се комбинират може би в хиляди различни словосъчетания, те пък - в милиони изречения. Вероятно изречение с изречение не си приличат, макар че мъдри мисли, наследени от векове, се запазват като пословици, поговорки, крилати фрази и пр. Тях пък специалистите езиковеди препоръчват да използваме без промяна.
Ако думите се изговарят, образува се реч (говор). Ако се изпишат, създава се текст (писмо). Само че връзката между тези

две страни на езика

е почти неразкъсваема. Въпреки вицовете от типа на този за английския език: "Пишеш каучук, а изговаряш гутаперча"... Влиянието на изговора върху писането - т.е. върху приетите закони за писане, правописа, е доста силно. Този факт е твърде актуален за нашия книжовен език, той като новобългарския всъщност се изгражда от годините на Възраждането ни, а и не спира и до днес. Не става реч за силното влияние на чуждите езици, което за нас е било и като влияние от гръцкия - ролята на църквата в тази област е доста силна - по-късно поради силните въздействия на турския език, около Освобождението и след него пък на руския. Днес нахлуването на английския (най-вече в неговия американски вариант) се наблюдава ясно.
Ще трябва обаче да се добави и все още силното влияние на българските диалекти, които показват видими разлики между източните и западните говори (най-общо казано).
Сред тези различия особено ясна е разликата в изговора на гласните звукове, наричани от лингвистите "широки и тесни гласни". Тях езиковедите, които се занимават със звуковете на нашата реч, ги разпределят в три двойки: широки гласни - А, О, Е, и съответни на тях тесни гласни - Ъ, У, И. Така за нашия изговор става ясна особеността, наречена

редукция на широките гласни

когато се окажат без ударение - това явление мнозина схващат (и неправилно наричат "потъмняване"). Така напр. А се заменя незаконно с Ъ (и като звук, и като буква). Но явно средностатистическият българин, дори и да притежава някаква обща култура, не се стреми да си обясни (или да осъзнае) тази езикова грешка. Ето напр. как певец без особени задръжки изтъква, че се е проявил като етимолог, щом е избрал името Рафаела за кучката си: "Нарекох я така, защото като беше малка, много ръфаше"... За него "РАфаела" и "рЪфа" имат един и същи произход...
Този самозван лингвист правилно е тръгнал по пътя, който е наистина нужен - т.е. да търси изходната дума, наричана научно "етимон" - тя би показала как ще се изговарят правилно и как ще се изписват различни думи. За съжаление обяснението на певеца е уязвимо: Рафаела е име с чужд произход, а очакваната връзка с българския глагол "ръфам" е далече от истината.
Вярно е - най-уязвима към явлението "редукция" се оказва двойката А (широка гласна) и Ъ (тясна гласна). При тях преминаването

от А към Ъ и обратно

направо си е шампион по грешки. При това този вид редукция се проявява в уж познати български думи. Макар че такива лексеми са доста редки (или пък производни от сравнително редки думи). И като че ли автори, които ги използват, сякаш избягват да се замислят за съответния етимон (изходна дума, корена на новата дума). И така стигаме до истински куриози, напр. от жълт седмичник: "К.Й. е изтАпанена ухилена на първия ред" - явно думата произхожда от "тЪпан", а не от "тАпан", както вероятно допуска и автор от регионален вестник: "П.С. ще се изтАпани и ще започне да пелтечи"; също и в централен всекидневник: "В.В. се изтАпанчи на синия екран". Но не е и с две букви Ъ, както изписва известен тв водещ в книгата си: "Той с един тъпЪн, гол до кръста..." Може да добавим и изписаното от явно млада поетеса филоложка: "Сърцето й като бъчва с десет обрАча стегнато", па да оформим ефектен резултат: "ИзтАпанена и с десет обрАча стегната."
Естествено, в подобни пропуски може да се търси и ръката на коректор. Обаче нали подписът е на автора? Той изпира пешкира в тези случаи. Ала в някои думи, изписани в почти невероятен вид, може да се съзре ясно вината на коректори със слаба езикова подготовка. Ето напр. в тв предаване по Канал 1 се използва трикратно (сиреч не е случайно!) "ароматни медицински насЪждения", "екологични насЪждения" и "агроекологични насЪждения" - етимонът е насАждам!, а не "насЪждам"... В сериозен всекидневник с добър редакционен колектив неочаквано се появява обикновената думичка "работлив" във вида "Депутатите - и рЪботливи, и мързеливи - все минават под един общ знаменател" (авторката и коректорът са можели да напишат дори и "мАрзеливи")... В същото издание цъфват и едни "камАни": "Лапидариум (място, на което се подреждат камАни с археологична стойност)."
В някои случаи грешките лъсват в сравнително редки или непроверими думи - обаче за тях пък има стриктни речници, напр. "Правописен и правоговорен речник" от професорите П. Пашов и Хр. Първев. Ала кой да се рови в тях? Не е никак случайно, че П. Увалиев, твърде културен автор, живял дълго в чужбина, прави леко иронична констатация:

"В България са много културни секретарките -

върху нито една маса пред тях не видях речник"... Така че може да не е възможно да се открие етимон в някои наистина почти непроверими думи, но речниците не ги подминават. Например: "СтАписаната касиерка веднага повикала ченгетата" - имаме глагол ("стЪписвам се"; "К. от време на време си прави ранобудна гЪргара с управляващите" - гАргАра е почти по модела на звукоподражателни думи от типа кукувица или пъдпъдък (впрочем някъде изписван като "пъТпъдък"). Във всеки случай седмичници като новия "Торнадо", в който намираме "пате в кАлчища" (вместо кЪлчища), или пък в "Шок": "запАртъци" (в речниците запЪртък), разполагат с по седмица, за да си изпипат текстовете - макар че съдържат редки народни думи. Но именно те правят народния стил на писане - също като пиперец в чорбата.
Същият този пиперец придава народно-разговорен характер на изложението, поради това е наистина

добре дошъл

в практиката на автори с опит. Навремето проф. М. Янакиев изтъкваше, че колкото по-рядко се използва една дума, толкова по-въздействаща е тя. Такъв пример може да бъде изразът от всекидневник: "Тя се дразнеше най-много от прояви на немЪрливост" - само че рядката дума има правописен недъг: прието е изписването й немАрливост. Тя не се свързва с думата "мърлявост", а с народната немАра (нехайство). Акад. А.Т.-Балан често изразяваше неудоволствието си, че "мнозина немАрят за езика си", а покойният историк проф. Илчо Димитров също използва "немАра": "...оправдание на престъпна немАра". Така че в регионалния "Шуменски глас" допуснатата коректурна грешка е може би поради изговорните източнобългарски навици за редукция на А към Ъ: "При разрушаването на старата сграда на театъра е проявена всеобща немЪрливост."
Към тая голяма група думи с изговорния и писмен недостатък (колебание между А и Ъ) да добавим и още една рядка народна дума - скАтавам се. В "Нов правописен речник" от 2002 г. са посочени скътам, скътвам, скътване (вероятно се подозира връзката с думата "кът"). Но в новия "Български тълковен речник" на В. Радева от 2004 г. този глагол дори липсва, но има скАтавам, скАтая се с обяснението "сгъвам, свивам се, скривам се, за да избегна нещо". В казармения жаргон скАтавам се означава "скривам се, за да се размине някакво наказание". Така че и в израза от всекидневник: "Вместо да дежурят по улиците, В.Н. и Х.Х. се скЪтали в заведение" е пренебрегнат нужният глагол скАтавам се.
Изобщо не е леко да си редактор и коректор! А отговорност!
Както се вижда, дори две буквички - А и Ъ - поставят капани пред нехайни автори.

Новият дълг е заради сделката за F-16?

автор:Дума

visibility 41

Герой на света - наци № 1 на САЩ

автор:Христо Георгиев

visibility 492

/ брой: 116

Сагата с язовирите продължава

автор:Ростислава Иванова

visibility 265

/ брой: 116

Поредната "случка" с журналист

visibility 242

/ брой: 116

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ