Писането дава усещане за живот, който е по-пълнокръвен

Таня ГЛУХЧЕВА

Днес ви представяме една млада българска писателка, която с дебютната си книга "Живот по снимка" грабва вниманието на родните читатели. Често нарича творбата си "червената книга", с което още повече провокира интерес към нея. Какво ли крие? Червеният цвят си играе с въображението ни и ни кара да правим различни асоциации. Но коя е Дора Стойнова - жената, провокираща подсъзнанието ни?

Родена е на 14 май 1990 г. в София. Започва творческата си дейност върху ръкописа "Живот по снимка" през декември 2018 г. По същото време завършва обучението си в Творческата академия "Заешка дупка" в направление "Проза", в класа на Алек Попов, Георги Терзийски и Дарин Терзийски. Романът излиза от печат в първите дни на 2021 г. Преди това пише разкази, които засягат екзистенциални философски въпроси, но по нов и интригуващ начин. Повечето й герои нямат имена, а самите разкази често са лишени от динамика и приличат по-скоро на картина, в която се преплитат образи и която поставя много въпроси пред читателя. Затова често ги нарича шеговито "Впечатления в проза" или "Стихове в проза". Сред любимите й стилистични похвати, фигури и тропи са оксиморонът и парадоксът.

Извън литературните текстове, авторката разработва и научни публикации като докторант към катедра "Политология" в СУ "Св. Климент Охридски". Работи в сферата на педагогиката и психологията.

Изучава Гещалт терапия в БИГТ. Завършва магистърската програма "Образователен мениджмънт" в катедра "Педагогика", Факултет по педагогика, през 2017 г. и магистърската програма "Международни отношения и проблеми на сигурността" в катедра "Политология", Философски факултет, през 2015 г. в същия университет. Бакалавърската й степен е по английска филология. Научните й интереси са в областта на проблемите на сигурността, педагогиката и литературата.

По време на обучението си в средното образование получава награда "Лауреат по български език и литература".

В творческия й път, освен литературата, присъства и танцът. Изучава класически и модерен балет в продължение на осем години.

Като всеки млад човек, насочил се към света на литературата, няма как да не я попитаме защо е започнала да пише? "Истината е, че нямам отговор на този въпрос, не си спомням защо съм започнала да пиша. Мисля, че всичко беше като вълнение в началото. Бях още ученичка (доста затворена, направо същински интроверт бях по онова време). Може би моят начин да преживявам хората беше чрез писането."

Както при повечето хора, перото й "дава усещане за живот, но не живота, който живеем, а един по-различен живот. И някак по-пълнокръвен. Живот, в който всяко камъче или липсата му са от значение. Живот, който се сътворява от белия лист и който, колкото и да мислиш, че е продиктуван от света на въображението, винаги се измъква между пръстите ти като парче коприна и никога не знаеш какво ще се случи", замечтано обяснява младата авторка.

Вероятно не са малко тези, които усещат, че имат дарба, имат какво да кажат, умеят да се изразяват чрез думите, но... нямат смелостта да направят тази малка, но решителна, крачка и да занесат ръкописа си в някое издателство. А дали Дора трудно се е престрашила да го направи? "Не, категорично не. Това беше моя мечта, а аз имам навика упорито да следвам мечтите си. За мен да издам книга беше като да дам живот и си спомням, че нямах търпение това да се случи, макар сега да ми липсват много героите ми. Те тръгнаха по своя път и мога единствено да се надявам да оставят своя отпечатък у читателите, които предстои да срещнат. И знам, че той няма да бъде един и същ, че всеки ще ги види и възприеме според своята собствена житейска история, но именно това ме радва най-много."

Като човек, който е учил толкова различни неща предполага, че може да включи различни елементи в бъдещи творби. "Но не развитите и научени теории, а хората, които срещнах по пътя си. Контактът е богатство за мен, а да познавам толкова много личности с различни интереси, всеки влюбен в своята наука, готов да открехне душата си пред мен, докъдето е готов и желае да направи това, разбира се, ето това е безценно."

И обещава да продължи да се занимава с това, което прави. Обожава писането във всяко едно негово измерение. "Обикновено в ежедневието си рядко се обръщаме към думите по начина, по който го правим чрез написаното. Имам усещането, че пропускаме многоликостта им, а красотата им за мен се крие именно там", уверява ни тя. И ни разкрива малко за бъдещите си планове: "В момента работя над една научна разработка, която се надявам скоро да защитя и също да държа топла, топла, излязла от печат, както се казва. В нея се засягат доста важни въпроси за България, Европа и света като цяло, които, обаче, за съжаление, ние често пренебрегваме. Става въпрос за проблемите на радикализацията и тероризма. Въпросът какво подтиква един човек, независимо е мъж, жена или дете към екстремизъм винаги ме е вълнувал. Настръхвам, само като си помисля, каква е тази сила, която може да накара човек да убива в името на идеология."

Единствен проблем, пред който е изправена, е, че от издателството не са поели ангажимент с разпространението на романа й. Всеки, проявяващ интерес към творбата, може да се свърже с нея по електронната й поща: dora_90@abv.bg.

Ето и откъс от романа "Живот по снимка":

- Кое е любимото ти цвете? - попита го тя.

- Роза - отвърна той, притворил очи от надигащия се в него екстаз.

- Тогава сега ще ти подаря една роза - каза тя и започна нежно да рисува цветето на любовта по устните му. Езикът й правеше умели извивки, така че ако действително оставяше следи, между вплетените им езици щеше да поникне най-съвършената степна роза.

- А сега ще ти подаря цвете, изтъкано от нишките на вятъра - каза тя. И, повтаряйки името му безспир, започна да рисува напъпила млада роза в ухото му.

- Миро, Миро, Миро...

Вибрациите от името му отекваха в полупразната, тъмна и тясна стая и носеха посланието на най-красивата дума; гъделичкаха ухото му...

Вратът му се изви назад под напора на удоволствието, зъбите му се оголиха, беше целият потен...

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.