29 Март 2020неделя02:04 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

От редактора

Петя Дубарова и полетът на птицата

/ брой: 245

автор:Боян Бойчев

visibility 909

Преди 40 години една от най-талантливите млади поетеси на България избра да остане завинаги на 17. 

Смъртта я отнесе в разцвета на младостта, когато мечтите са тъй ярки и безгранични. 

А когато и душата е тъй нежна, ранима и чиста, се получава безкрайно море от поезия. 

Първият досег с нейните стихове беше омагьосващ. Бях ученик. Пътувах в тях. Аз, вече изкушеният от поезията. Есетата, разказите й, дневникът. И често се връщам към това пътуване, разлиствайки пожълтелите страници...

А стиховете й са все така ярки, не по детски мъдри.  

Дали обаче днес младите хора посягат към тях? И да, и не. Има и такива деца: които обичат поезията, които дори пишат тайно, за да не им се смеят в класа. Останалите предпочитат чалга текстовете - и брутални, и сълзливи... 

"Понякога съм толкова добра,/ че цялата изтръпвам и боли ме..." Днес, когато за доброта не се говори... Доброта е ранима, тя трудно вирее в нашия свят. И ми е много трудно да си представя Петя Дубарова особено днес, във вълчото време...  

Хубаво е, че стихотворението й "Посвещение" вече е включено в учебната програма за 12 клас. Но тя има и други красиви творби, които също е удачно да бъдат в учебниците по български език и литература и в по-малките класове. Една поетеса, така и не навършила пълнолетие, която би могла да бъде учителка и вдъхновителка по поезия за днешните деца. 

Вдъхновяват я луната, въздухът, тревите, птиците, небето. Стихотворенията й са лесно разбираеми, без сложни метафори. Леки, като криле на птица. 

Може би затова се връщам често към тях... Като коректив. Да съхраня поета в себе си. 

Казват, че била много жизнерадостна, обичала живота. Отличничка, ала и палаво дете, бунтарка. Но в последните стихотворенията на това весело момиче с китара в ръка се усеща тъга, разочарование, болка, които са обхванали душата й. "Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо..."

Но това е погледът на поета към света. 

Мнозина се опитват да открият закодираното послание в предсмъртните думи/стихове. И търсят различни версии за смъртта й. 

"Измамена/ Младост/ Прошка/ Сън/ Спомен/ Зад стените на голямата къща/ ТАЙНА".

Не смятам, че е нужно. 

За нея Христо Фотев каза, че "тя беше птица - и вярваше, че и ние сме такива, че приличаме на нея. В мига, когато се усъмни, че аз - че ние сме престанали отдавна да вярваме в крилете си - Тя отлетя."

Когато решат, поетите напускат този свят. Навярно, за да съхранят крилете си. 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ