Петнадесет фигури, една палка и игрова площадка

Даря Каликина


Играта се състои в следното: целта е да се изкарат петте цилиндрични дървени кегли („городки”) с помощта на дървената палка от „града” (така се нарича специалната квадратна площадка), като това се извърши с възможно най-малък брой хвърляния. Тези кегли - „городки” са дълги 20 см. и са с диаметър 4,5 – 5 см. Участникът в играта се отдалечава на 13 метра от „града” (това разстояние се нарича „кон”) и хвърля палката. Ако при това първо хвърляне се изкарат от площадката една или повече от кеглите, то останалите хвърляния могат да се направят от по-малко разстояние – 6,5 метра (”полукон”). Когато всички кегли се окажат извън чертата на квадрата, играта се смята за успешна.
„ Топ”, „вилица”, „звезда”, „рак”, „самолет” – това са названията на фигурите, в които се подреждат дървените кегли  на площадката. Побеждава онзи играч, който е успял през трите етапа на играта с най-малко хвърляния да извади 15-те фигурки от очертанията на площадката. В играта могат да вземат участие както двама съперници, така и цели отбори.
Самата площадка за „городки” представлява квадрат с размери 2 на 2 метра, който е разделен на определени зони за хвърлянията. Палката, която хвърлят участниците към дървените кегли, не трябва да е по-дълга от 1 метър. Тя се прави обикновено от дъб, глог или дрян.
Вашият удар няма да ви донесе точки и фигурките отново ще бъдат върнати на местото им  - без да имате право на второ хвърляне в случаите, когато:
сте се докоснали с палката до линията за хвърляне или до местото пред нея;
настъпили сте ограничителната линия или сте се оказали зад нея;
не сте направили хвърлянето в продължение на 30 секунди.
„Когато се целя с палката – това е моят окомер, когато удрям с нея – това е бързината, когато избивам фигурките – това е натискът” – така знаменитият руски пълководец Александър Суворов е сравнявал играта „городки”с военната тактика.
Първите играчи на „городки” в Русия са били селяните, които очертавали на земята площадката и изкарвали от нея дървените кегли с помощта на тояга, направена от същото дърво. Доста по-късно – през 20 век са се появили асфалтовите и циментовите площадки. При тях вече са използвани оковани с метал палки. През 1928 година играта на „городки” е била включена в програмата на първата общосъюзна Олимпиада. А правилата на играта, които са валидни и до днес, са били определени окончателно през 1933 година. Окончателно е бил определен и ограничен до 15 и броят на фигурите.
През шестдесетте и седемдесетте години на 20 век тази игра е добила голяма популярност в СССР. Специални площаки за „городки” можели да се видят по всички стадиони, почивни станции, санаториуми, в жилищните дворове, в лагерите, на територията на заводите и фабриките. Постепенно интересът към играта спаднал, обаче в началото на деветдесетте години започнал отново да се възражда. Била е създадена международна федерация за спорта „городки” /МФГС/. В нея сега членуват Русия, Естония, Молдова, Латвия, Швеция, Германия, Украйна, Финландия и Белорусия.
През вековете силите си в тази игра са изпробвали такива известни личности като Лев Толстой и Антон Чехов, съветските вождове Ленин и Сталин, академикът Иван Павлов, певецът Фьодор Шаляпин.
Неведнъж са били забелязани да играят тази игра и Президентът на РФ Владимир Путин, московският градоначалник Сергей Собянин и министърът на спорта Виталий Мутко. На срещата си с членовете на международния комитет през февруари 2013 година Владимир Путин заяви, че „трябва да се стремим към причисляването на нашите национални видове спорт към олимпийските дисциплини”.
За съжаление, във всички руски градове няма площадки за игра на „городки”  а също така и треньори за този вид спорт.  Освен това мнозина просто не знаят за съществуването му. Младата треньорка на сборния отбор на Нижни Новгород по „городки” се оплаква от все още много малката популярност на този спорт в Русия: „ Няма средства за популяризиране на тази игра и за информиране на основната част от населението, че тя не е забравена”.
Почти всички сегашни състезатели по „городки” дължат своето навлизане в този спорт на приятели и роднини. Така например Даниил Маеровски, от отбора на град Приозьорск, за пръв път се опитал да хвърли палка по време на тренировка на свой приятел. Постепенно започнал по-често да идва на занятията на секцията и се включил в нея: „ Играта веднага ми хареса. Тук намерих много приятели, освен това този спорт укрепва здравето и ни прави по-силни”.
Анна Томашевич също се е озовала при състезателите по „городки” случайно. Довел я брат ?. „ По онова време с този спорт се занимаваха само мъже, и на стадиона аз бях единственото момиче. От този ден аз също започнах да играя, това беше, може да се каже, любов от пръв поглед. Хареса ми да играя наравно с мъжете – нали този спорт се счита за мъжки”.
Разбира се, този спорт едва ли има шансове да си съперничи по популярност с такива интернационални видове спорт като футбола или тениса, но тази старинна игра постепенно и все-по-уверено набира своите почитатели.