22 Септември 2021сряда21:02 ч.

ново:

България празнува 113 години Независимост България празнува 113 години Независимост

Снимки "Дунав Ултра"

Неделник

Срещи

Петър Димитров: Спортът ме направи отново жив

Не съм вярвал, че карането на колело може да бъде така привлекателно, увлекателно и завладяващо, откровен е 73-годишният участник във веломаршрута "Дунав Ултра"

/ брой: 170

ПЕТЪР ДИМИТРОВ е роден в Добрич. Завършва Военното училище във Велико Търново през 1969 година. Бил е офицер по южните гарнизони, а след като се пенсионира, се установява да живее със семейството си във Варна. Признава, че много обича Добруджа и при всяка възможност кара велосипед - не само в родния си край, но и в цялата страна. Не крие, че изпитва голямо удоволствие от колоезденето. И тази година, заедно с над 150 ентусиасти от България, Румъния и други държави, за втори път ще се включи в изминаването на най-популярния веломаршрут на Балканите - "Дунав Ултра", с обща дължина около 700 километра.


- Как станахте участник във велопохода "Дунав Ултра", господин Димитров?

- За втори път ще се включа в това приключение. Миналата година останах очарован от "Дунав Ултра" и това ме мотивира пак да се запиша за този велопоход. Почти през целия летен сезон, защото през зимата няма как да се подготвям, си поддържам формата, тренирам... За мен това е много важно, защото смятам участието ми в този веломаршрут за един малък връх в моя живот.  

- Как точно се подготвяте за изминаването на това разстояние - все пак близо 700 километра не са шега... Колко често карате колело? 

- Как да ви кажа? Годишно изминавам около 10 хиляди километра с велосипеда. Не съм ги разделял по колко се падат на ден, обаче не са малко. Обикалям из цялата страна, но предимно край Варна карам, също така в Добричка и Шуменска област, имам приятели и в други краища на България, гостувам им с колелото... Така че всеки ден въртя педалите по 80, 90, 100, 120 километра понякога - и те се събират. Участвам и във веломаратони, където се изминават по 200-300 километра на ден. Те нямат състезателен характер, но са престижни. 

- За колко време изминахте разстоянието във велопохода миналата година?

- За седем дена. И тази година също планирам пак толкова време да карам. Не е проблем и за три дни да мина това разстояние - подготвен съм да го направя, няма никакъв проблем за мен. Но не искам да карам бързо. Обичам да спирам, да си правя снимки, да се радвам на природата... Да се движиш край величествена река като Дунав - е нещо уникално. Не съм вярвал, че може да бъде толкова привлекателно, увлекателно и завладяващо това каране на колело.

- Красотата на българската природа ли ви направи най-голямо впечатление или има и нещо друго?

- Не може да се даде еднозначен отговор. И хората, които се срещат по пътя, са интересни - любезни, отзивчиви, помагат... Запознавате се, общувате, създават се нови приятелства - всичко това е част от велоприключението и то оставя своя отпечатък, който няма как да бъде забравен или пренебрегнат. А красотата на природата е навсякъде - не само в планините, но и около реката, и в равнината, и край морето, стига да я вижда човек.

- Имало ли е момент, в който ви се е искало да се откажете да карате колело или да участвате във веломаратони?

- Не, никога не ми е минавала такава мисъл. Аз не се страхувам от километрите. По-често съм се замислял, че трябва да намаля темпото, да изминавам по-малки разстояния, да съкратя натоварването, което е огромно за моите години, иска много грижи - за краката, за тялото, за сърдечносъдовата система и така нататък.

- Има ли колоездач, на когото се възхищавате?

- Те са няколко. Израснал съм с българските колоездачи - с Ненчо Христов, с Боян Коцев... А от световните имена от последните години - легендарният Ланс Армстронг за мен е страхотен пример, защото от него се учих и черпих вдъхновение как, след като ме оперираха от рак, отново да се кача на колелото и да мога да продължа да живея.

- Имало ли е някакви интересни случки на самото трасе на "Дунав Ултра"?

- Сещам се как пристигнах в емблематичното за велоприключението село Хърлец, където е направена една много характерна чешма, която много добре се поддържа. И край нея имаше работници, после спря кола с възрастни като мен хора и започнаха да коментират, че съм пристигнал последен. За мен това няма никакво значение, а и се забавих във Видин, защото давах интервюта, говорих си с хора, които ме спираха... Но после ме разпознаха - бяха ме видели по телевизията. И останаха изненадани, поздравиха ме, попитаха дали могат с нещо да ми помогнат и много приятно мина срещата...

Има и неприятни неща - особено когато завали дъжд или те брули вятър. Но няма как, това е част от играта.

- Добри ли са българските пътища за каране на колело? Не са ли опасни за велосипедистите?

- Карам колело активно повече от 15 години. Мога да кажа, че пътищата се подобряват - макар и бавно и недостатъчно качествено се работи по тях. Но пътищата за велосипедистите не са толкова страшни. По-страшни са контактите с шофьорите на тежките и товарните автомобили. Пред тях колоездачите сме абсолютно беззащитни. И ако не внимаваме, не се пазим, нещата могат да станат много зле. Безразсъдни шофьори винаги е имало и ще има -  за голямо съжаление.

- С вашето участие май имате лична кауза - да покажете на хората, че могат да живеят пълноценно, въпреки всичко...

- Няма да спра да пропагандирам спорта като изключително явление, което може да помогне на много хора да живеят пълноценно, да се освободят от скованост, от болки, от травми. Това наистина е моя лична кауза.

- Ако не беше вашето заболяване, щяхте ли да промените начина си на хранене, на физическата активност, да погледнете на живота си от друг ъгъл?

- И преди диагнозата спортувах. Но животът ми беше съвсем друг. И моята цел, която си бях поставил - че трябва да живея, изискваше да направя определени промени, да започна да мисля и да живея по друг начин. Без това, без тези основни неща, всичко отива по дяволите и е безсмислено. Ако продължиш по същия начин - не става. Има хора, които оцеляват, но те са много малко. Някои, които се оставят на течението, най-често си отиват... Не знам, може би аз си въобразявам, но спортът ме направи отново жив. В края на краищата, това е моята кауза.

- Може ли да се каже, че с "Дунав Ултра" изпробвате и личните си възможности, покорявате собствени върхове?

- Да... Това велоприключение изисква много воля, старание и подготовка - то не става само с желание. По пътя може да има много изненади, не се знае какво ще ти се случи, възможни са и технически повреди, или пък да закъсаш, да тръгнеш по тъмно... Човек няма как всичко да предвиди.

- Споменахте как се подготвяте, но е важно и възстановяването след подобно предизвикателство, нали?

- Колкото и да е парадоксално, след всеки етап формата се подобрява. Може би част от теглото вече те напуска, тялото става по-леко, по-изчистено... Не бях карал седем дена с такова натоварване, но миналата година, след като завършихме на Дуранкулак, се прибрах във Варна. И на другия ден със зет ми - той също е много запален колоездач, качихме се на влака, стигнахме до Добрич и оттам тръгнахме към Генерал Тошево, през Кардам, Дуранкулак и стигнахме до Варна. Изминахме 180 километра, без никакъв проблем. И 3-4 дена след този, да го наречем, веломаратон, изкачихме и Беклемето, а то е ужасно за каране: 25 километра само нагоре, нагоре и няма край. Но успяхме.

Искам да кажа, че има задължителни медикаменти, които човек трябва да приема. Не може да се оставиш само на една супа, на едно кебапче или на една пържола. Задължително е да се вземат витамини: магнезий - на всяка цена, мултивитамини, калций... Правя си и масажи веднага след карането на колело. Няма как, не може човек да се оставя, защото иначе става натрупване и в един момент всичко блокира. Краката трябва да бъдат леки. Не са ли леки краката, по-добре слез от колелото.

- Вие се прочухте като най-възрастният участник в този веломаршрут. Това радва ли ви или, напротив, не ви допада, че се обръща внимание на годините ви?

- Как да ви кажа... Егото на всеки човек е нещо много тънко. Но няма как да се скрие възрастта. Ще се радвам много, ако във велоприключението се включат мои връстници и даже и по-големи от мен. Преди време участвах в един маратон за колоездачи с 84-годишен човек от Сливен и той караше много добре. Надявам се този път компанията от хора на моята възраст да е по-голяма. 

- Мислите ли, че и други ще се вдъхновят от вашия пример?

- Ами, надявам се. Разбрах от организатора на велоприключението, че има доста заявки за участие в "Дунав Ултра" от хора на моята възраст. Много ще се радвам на старта да се видим, да се запознаем и да караме заедно.

Не са ли ти леки краката, по-добре слез от колелото, препоръчва 73-годишният Петър Димитров


По време на велоприключението се създават нови приятелства и запознанства

Общините искат 2% от данъка върху доходите

автор:Дума

visibility 419

/ брой: 181

НАП спря 14 сайта за онлайн залагания без лиценз

автор:Дума

visibility 337

/ брой: 181

Обявиха банковите такси за пладнешки обир

автор:Дума

visibility 770

/ брой: 181

Девет места в Европа с най-евтини и слънчеви имоти са български

автор:Дума

visibility 444

/ брой: 181

Еврокомисар: Нещо се скъса в отношенията със САЩ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 182

Трюдо пак ще управлява с леви и "зелени"

автор:Дума

visibility 9

/ брой: 182

КНР зарежда ракети с втечнен водород

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 182

САЩ депортираха 14 000 нелегални мигранти от Хаити

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 182

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ