Пестим по 54 ст. за ток от лятното часово време

Въвеждането на лятно часово време с изместване на часовника с един час напред през пролетта спомага за реализиране на незначителни икономии на електрическа енергия. Това съобщи доц. Радослав Кючюков от Русенски университет "Ангел Кънчев" на съвещание по темата, организирано от Научно-техническия съюз в София.
Хората все повече осъзнават недостатъците от въвеждането на лятното часово време, мярката отдавна е загубила своето значение, смята Ани Алашка от Българската стопанска камара. По изчисления на ЕСО пестенето на ел.енергия през периода март - октомври е 23 милиона киловат часа, или 54 стотинки на човек.
Въпрос на национално решение е отмяната на това време, допълни Алашка.
Лятното часово време се въвежда през последната неделя на март в 3 ч. и продължава до 4 ч. на последната неделя на октомври. Прилагането на това време за пръв път е предложено от Бенджамин Франклин с цел по-ефективно използване на дневната слънчева светлина. Един от първите радетели в България за въвеждането на лятното часово време е контраадмирал Дичо Узунов, с цел да подобри работоспособността на корабните екипажи. За пръв път у нас лятното часово време се въвежда в периода април-септември 1979 г. с решение на Бюрото на Министерския съвет.
В Япония, Китай и още в 153 държави не се прилага лятното часово време, то не се възприема и от определени религиозни общности. В Русия е отменено през 2010 г. Според енергийни експерти потребителите на електрическа енергия за битови нужди използват количество ел.енергия, което зависи от качеството на живот, а не от системата на лятното часово време, като изключение прави осветлението. Стопанските нужди и разходите за външно/улично осветление също не зависят от лятното часово време. Незначителни разходи за електроенергия има при работния процес от 9,00 до 18,00 ч.