"Песни в полите на Балкана"

Веселка Тончева

Националният фолклорен фестивал "Песни в полите на Балкана" в с. Жълтеш, Габровско, е вече традиция. На поляната в селото за шести път тази година се събраха певчески групи, танцови състави, индивидуални изпълнители, ансамбли, групи за представяне на обичаи от различни краища на България. Все по-добра е организацията, все по-опитни са домакините в умението всичко да тече "по мед и масло", все по-хубав става фестивалът и се прочува в близки и далечни за Габровския Балкан краища.
Благодарение на подкрепата от Министерството на културата през миналата година, жълтешкото кметство и читалище "Светлина-1927" успяват да си купят собствени шатри и да си направят сцена - нисичка и удобна за бабите, които трябва да се качват. В чест на новата сцена домакините я бяха украсили с мушката и други китки.
Доброволците от селото са усмихнати и гостоприемни. Това, че габровци били стиснати, май ще се окаже само фолклор, защото хората от Жълтеш са щедри, топли и сърдечни. И всички участници си тръгват с усещането, че са били на гости при приятели.
Само тези, които не получат награда, са малко разочаровани. За журирането ми е думата. Въпросът "за" и "против" журито във фолклорните събори и фестивали няма еднозначен отговор. При оценката е много трудно да се изработят единни критерии за сценичното представяне на фолклора. Групите обикновено са за "автентичен" или "изворен" фолклор - съдържание, което непрекъснато се променя. То е динамично, както е динамична самата традиция, която се опитваме да задържим и да съхраним. В регламента на фестивала са заложени критерии за автентичност, но и критерии за талант и майсторство.
Трудно е да се сравняват изпълнители от различни региони. Най-плътно, разбира се, е представен Габровско-Търновският край, но активно участват групи от цяла България. Тази година имаше и много изненади - например няколко групи от община Сандански, които дойдоха отдалече и представиха прекрасния пирински фолклор; добруджанци от Добричко и тракийци от Пловдивско и Старозагорско. Сред отличените певчески групи бяха именно жените от с. Пирин (Женската певческа група за автентичен фолклор при народно читалище "Просвета-1928", с. Пирин, община Сандански, Благоевградска област), които пяха автентичен пирински двуглас.
Танцовите групи в шестото издание на фестивала бяха по-малко, но добруджанските танци от с. Крушари бяха наистина в духа на традицията (Автентичен танцов състав при читалище " Йордан Драгнев", с. Крушари, община Крушари, Добричка област).
Много интересни възстановки имаше в категорията "Обичаи". Като най-автентично изпълнение (с награда от АЕК "Етъра") беше отличен обичаят "Лазаруване" от с. Старо село (Група за автентичен фолклор при народно читалище "Възраждане-1940", с. Старо село, община Тутракан, Силистренска област). Още в началото на ХХ век етнографът Димитър Маринов пише за специфична форма на лазаруване в Североизточна България с Буенец - мома, "която пожелаe, защото тая мома трябва да бъде по-отворена, несрамежлива, а при това и мъжкарица, т.е. да има похватите на момък: пъргава, юначна, безстрашна". Староселските Буенци отговаряха на изискването за автентичност - и като облекло и украса, и като обредно поведение.
Обичаят "Еня" представи група за обичаи при читалище "Добри Иванов-1894", с. Аспарухово, община Дългопол, Варненска област. На Еньовден група моми носят малко момиченце - Еньова буля на ръце и обикалят из селото с песен. То прескача трикратно набраните на този ден билки, за да увеличи силата им.
Нова категория в тазгодишното издание на фестивала беше посветена на традиционното облекло. Представени бяха носии, извадени от раклите, на "възраст" 100-150 години - от с. Аспарухово, Варненска област, от с. Чернооково,  Добричка област; от с. Микре, Ловешка област; от с. Бяла вода и с. Бръшляница, Плевенска област и др.
Лауреат на фестивала "Песни в полите на Балкана" през 2015 г. стана групата за изворен фолклор "Росна китка" при народно читалище "Съзнание-1927", с. Веселиново, община Смядово,  Шуменска област.
Атракция за изпълнителите и публиката беше международна група от рокери-мотористи, които, минавайки случайно през Габровския Балкан, се озоваха на фестивала. Послушаха, снимаха се с баби в носии и си тръгнаха усмихнати.
И така за пореден път "Поляната" в с. Жълтеш беше огласена от песни, играха се хора от млади и стари. Най-възрастната участничка Мина Бонева на 92 г. от с. Ръжево Конаре, Пловдивско, смая всички с енергията и подвижността си. Така е, младият дух се дължи на радостта от българските ритми и мелодии и на гордостта от богатството на нашите традиции. Всичко това го има на празника, който Жълтеш създава всяка година.


Буенец от групата за автентичен фолклор при народно читалище „Възраждане - 1940“, с. Старо село, община Тутракан, Силистренска област