Песенният рецитал на Мила Михова "Славеят и розата" покорява меломаните

Юлияна Караатанасова

Рядко в настоящия камерен афиш на столицата присъстват песенни програми и то с произведения, които не се изпълняват често или изобщо са непознати на публиката. Такъв бе поредният нестандартен проект на сопраното Мила Михова, която извади на бял свят творби, посветени на пролетта и любовта, с поетичното заглавие "Славеят и розата". Под съпровода на пианистката Василена Атанасова на 19 юни за трети пореден път, поради големия интерес, тази забележителна програма бе представена пред почитателите на вокалното изкуство в галерия "Оборище 5" в столицата. Интересната селекция включваше творби от френски, немски, руски, аржентински, италиански композитори, което предостави възможност на публиката да се докосне до различното светоусещане и претворяване на една от вечните теми в изкуството - любовта и красотата. Като вълшебен гид Мила Михова въвеждаше присъстващите от една в друга картина, от едно към друго настроение, създавайки цялостен пъзел на разкош и изтънчено преживяване.

Популярната ария на на Хендел "Lascia la spina" от ораторията "Триумф на времето и прозрението" (1707) във версията, използвана от композитора в лондонската му опера "Риналдо" (1711), постави началото на концерта. Нежната музика, пронизана от меланхолия и страдание, внушава, че дори любовта не може да ни спаси от болка и разочарование. Мила Михови показа тъмен гласов тембър, майсторски изгради двугласа с клавирната партия. Дългите, заоблени фрази и трудните разцъфващи фиоритури бяха поднесени с вкус към стила и естествено изграждане на формата. Последва вокализа "Славеят" от Камий Сен-Санс, внушаваща настроения като любов, болка и тъга, но и щастие. Не по-малко трудна като вокална техника с нейния импровизационен характер, вокализата поставя различни предизвикателства пред изпълнителя. Многото украшения, низходящи пасажи бяха технично изпълнени с необходимата лекота.

Френската линия  в програмата бе продължена от две песни на Цезар Франк - "Le marriage des roses" и "Roses et papillons", чиито очарователни мелодии сопраното изпя развълнувано на фона на елегантните мажорно-минорни проблясъци в клавирната партия. Увличащият музикален поток в акомпанимента като фон за възходящите мелодични изграждания, последвани от низходящи пасажи, прозвучаха овладяно, елегантно и с мека заоблена фраза от страна на певицата. Пълнокръвен, изравнен тембър в целия диапазон е завидно постижение на Михова, която го е превърнала в основа на интерпретациите си, наред с високата вокална техника, която е естествено средство на нейния изказ, независимо от стила или жанра, който изпълнява, и езика, на който пее - френски, немски, руски, испански, италиански английски.

Младата пианистка Василена Атанасова бе безценен партньор на сопраното със своя усет за баланс между гласа и рояла, проявил се особено в прозрачния, кристален акомпанимент и във висок регистър на втората песен на Цезар Франк в съчетание със стабилната вокална партия, изпълнена от певицата с необходимата гъвкава нюансировка. В контраст, плътната фактура на "Les roses d'Ispahan" от Габриел Форе показаха по-директно, отворено звукоизвличане, по-плътен тембър, но с елегантни фрази на фона на интересни модулации в клавира и вълнообразно мелодично движение в гласа. Бързото навлизане от едно настроение в друго е способност, перфектно овладяна от младите музикантки. В "Les deux roses" от Полин Виардо на фона на повтарящи се акорди във висок регистър сопраното предаде лиричния образ от текста с наситен изразителен тембър във всички регистри. В песента на Брамс "An die Nachtigall" специфичният за пеене немски език, с неговите подчертани съгласни, Михова насити по различен начин звука с по-разнообразни, дълбоки и плътни тонове, с леки забързвания и забавяния в темпото, изразяващи неспокойните и променливи настроения. Къснороманичният аромат в  "Славеят" от Берг, разгърнат в богати модулации, бързо изграждащи се кулминации, редуване на кантиленност и напрегнат копнеж, разкриха подчертано гъвкавия подход на певицата към интерпретацията.
В център на концертната програма се превърна руският модул: песните "Сирень" от Рахманинов и "Пленившись розой, соловей" от Римски-Корсаков. Характерните за Рахманинов меланхолични, мечтателни интонации, образи, свързани с копнеж за щастие и любов, бяха убедително предадени от певицата и пианистката. Мила Михова показа нежните нотки в гласа си с много нюанси и тихи динамики от пианисимо до мецофорте. В музиката на Корсаков екзотичните ладове с увеличени секунди и полутонове, редуване на мажор и минор, богато украсената вокална линия и импровизационни моменти разкриха друг свят на чувственост и изтънченост.
Естествен преход към пищно-романтичния стил на аржентинския композитор Карлос Гуаставино бе песента "La rosa y el sauce", изпълнена от Михова с разкошен плътен тембър, настъпателен темперамент и страст, но също с много нежност и носталгия. В последвалите две песни от Белини сопраното бе в свои белкантови води: кокетна и грациозна в "La Farfalletta" с нейната капризна, закачлива мелодия и елегантно разпяване в края на фразата и "Vanne, o rosa, fortunate" с по-дълги кантиленни линии, украшения, изпети естествено, с лекота и умерени темпови отклонения, продиктувани от чувството. В края на това гурме за душата прозвучаха "Aprile" и "Rosa" от Франческо Паоло Тости - леки, изразителни песни, чиято сладка сантименталност не отнема стойност нито от вокалната техника, нито от артистичното присъствие на Михова и Атанасова. Непосредственото общуване с публиката, чистият тембър и отворен красив звук, нежно и кантиленно извайване на мелодията добавиха още празнични щрихи към изживяването. Възторжената публика бе наградена с три биса: ария на Сюзел "Son pochi fiori" из оп. "Приятелят Фриц" на Маскани, "The Ballad of Baby Doe" от Дъглас Мур и повторение на песента от Римски-Корсаков.

С песенния рецитал "Славеят и розата" Мила Михова показа ново ниво на завършен, уверен и зрял артист, чието присъствие на българската камерна сцена е безценно не само като мерило за нивото на най-добрите певци от младото поколение, но и ориентир за модерен и иновативен подход към концертна програма - нетрадиционна, непозната, с обединяваща поетична идея, доскосваща непринудено емоциите на публиката.

Снимки Личен архив