Печалбарството измести славянската ни духовност

Румен Воденичаров е роден на 17 декември 1938 г. Завършва ВХТИ, работи в Института по органична химия на БАН и в НИХФИ - София. Един от дисидентите, основател на СДС, участвал и в работата на Кръглата маса. Правозащитник. Депутат от Великото народно събрание.

- Как сте, г-н Воденичаров, "бутате" ли демократичните процеси, или вече се обезкуражихте?
- Здрав съм, Румен-младши влезе с отличен в Първа английска гимназия, а майка му, която се е посветила на него, все още я взимат за моя дъщеря. Трите ми дъщери живеят и работят в България. Най-голямата - Людмила, тази година защити дисертация в ТУ-София. Втората, Илиана, дори се изкачи до базовия лагер на Еверест, а после и на Монблан в Алпите. Всичките са големи скиорки и планинарки. "Микроклиматът" в семейството ми е добър и това помага за душевното ми равновесие в безкрайния ни преход. Иначе вече 20 години, включително и като оратор на повече от 500 митинга в Южния парк, се опитвам, както казваше Николай Хайтов, "с клечки да отварям очите на хората". Оказа се доста непосилна работа. Клечките са на привършване.
- Като мажоритарно избран син депутат в началото на 90-те как виждате това, което става със СДС днес?
- Аз съм, всички го знаем, един от основателите на СДС през декември 1989 г., който за изборите през 1990 г. беше регистриран като коалиция от партии и сдружения, а не като политическа партия. Приватизирането му беше извършено по-късно от лицето Иван Костов. Всъщност още във Великото народно събрание съюзът заприлича на тоталитарна партия, каквито са повечето от парламентарно представените формации и днес. Хора като мене, които не са склонни да правят грозни компромиси и се ръководят единствено от съвестта си, нямаха място в подобна партия. Бях избран мажоритарно, затова и бях "курназ" - отказах, след като се обявих за независим, да напусна ВНС. Работих съвестно за новата конституция и мисля, че помогнах тя да стане достатъчно демократична. Омразата, която "изконсумирах" с поведението си, беше голяма. Все още Николай Колев-Босия ми търси досието в ДС, а други съскат при разминаването си с мен по улицата.
- Е, ще намерят ли досието ви, г-н Воденичаров?
- Видя се кои са с досиета. А моето нека го търсят... Това, което е днес СДС, няма нищо общо с предишната коалиция. Само един пример от програмата й: "СДС е за едновременното разпускане на двата военнополитически блока - НАТО и Варшавския договор"(?!). Една партия, която залага на антикомунизъм, реставрация и русофобия, не може да не загуби симпатизантите си. Хората прозряха, че политици като Александър Йорданов, Филип Димитров, Стоян Ганев, Христо Бисеров, Евгений Бакърджиев, Иван Костов, Надежда Михайлова и много други са тръгнали към властта не от родолюбие, а със съвсем "практични" цели. Техните политически решения и практики просто плачат за държавен съд. Сегашният лидер на СДС пък ми напомня с нещо за двамата мошеници "Херцогът и Кралят" от "Приключенията на Хъкълбери Фин", които завършват изпълненията си по пристанищата на река Мисисипи, оваляни в катран и пера от излъганите си слушатели.
- Ще се опитам да ви върна пак в юли, но преди 19 години, когато беше подписана конституцията. Кое "отключи" тази борбеност у вас - непременно да направите основния закон, въпреки лежащите, висящите, пълзящите и всякаквите други стачки?
- На 12 юли 1991 г. подписахме основния закон, в който, заедно с многото гарантирани права на личността, в глава 2 записахме само 3 задължения на гражданите. Получи се така, че точно тези, които не подписаха и не признават Конституцията на еднонационална и социална България, 20 години претендират само за права и не обелват нито дума за задълженията си. А и много от разпоредбите на конституцията са суспендирани. Най-тревожно остава нарушаването на чл.11, ал.2 за забрана на политическата дейност на партии на етническа и религиозна основа. Лично аз още през април 1990 г. и рискувайки участието си в изборите като номиниран от СДС, заявих, и до този момент не съм се уморил да повтарям, че "мястото на сепаратисти като Ахмед Доган е в затвора". Този продукт на българските тайни служби най-после благоволи да се обяви за милионер. Смущаващо е, че лидерите на БСП изглежда не осъзнават опасността за българската държавност и не изключват категорично възможна нова коалиция с антиконституционната партия. Въпреки че Доган е главната причина за тежката загуба на Коалиция за България на последните избори за НС... Иначе не се разглеждам като много борбен, по-скоро съм инат. Когато станах старши научен сътрудник в НИХФИ, колегите ми казваха: "Ти имаш потенциал. Трябва да направиш и докторска дисертация!" Аз им отговарях: "Знам, че мога. Но за едно състезание са необходими и състезатели, и публика. Вие продължавайте да се надбягвате, а аз предпочитам оттук нататък да бъда публика." Не съм сигурен, ако ДС не ми беше забранявала пътуване до капиталистически страни (1971-1979 г.) и ме беше пуснала с Хумболдтова стипендия във ФРГ, дали щях да поема по Хималаите, вместо да се отдам на научни изследвания. Но... имам десет експедиции в Хималаите, Каракорум и Новозеландските Алпи. Срещнах най-различни хора от разни страни, но такъв райски кът като България няма нито в Азия, нито в Австралия. Жалко е, че завистта ни пречи да го подредим. В сравнение с хората по склоновете на Хималаите българите сме богаташи. Но те са щастливи и пеят, а ние сме се заключили зад металните врати на собствените си домове и недоволстваме.
- Накъде вървим според вас - човек, доказал, ако не ми се обидите, че остава при идеалите на младостта си?
- След като за 20 години стандартът ни на живот не се подобри, неизбежно стигаме до извода, че сме избрали да вървим в погрешна посока. За малко по-дълъг период от 30 години например Китай стана световна сила с 1500 млрд. долара валутен резерв. Пазарните отношения без държавен контрол доведоха до хаос и повсеместна корупция като норма за икономическо оцеляване. Парите и печалбата изместиха духовността, а тя беше нещото, с което славянските народи превъзхождаха бившите колониални страни. Демократичните промени прогониха повече от 1 млн. млади българи в репродуктивна възраст да създават БВП на по-богати държави. Опростачването е всеобщо. За да съществуват на пазара, масовите медии залагат на първосигналните чувства на зрители и слушатели. Поговорката "Прост народ - слаба държава" днес е съвсем актуална. "Демокрация" вече е термин, който не може да обнадеждава младите. Вместо тоталитарна държава по израза на руския философ Александър Зиновиев, ние се сдобихме с "тоталитарна демокрация". Кадровик на държавата е лидерът на ГЕРБ. Последният пример е оставката на зам.-председателя на НС д-р Лъчезар Иванов. Не това беше идеалът на моята младост за политическа система.
- И нещо малко по-лично - дали сте такъв, какъвто сте: и борец за демокрация, и защитник на паметника на Съветската армия в столицата, и "бъркоочлив" политик, заради култовата навремето и вече "затрита" 35-а руска гимназия?
- Руската гимназия ми даде сериозен старт в живота. Естествено, нас ни моделираха по сталинските стандарти, но учейки сериозно и спортувайки (в 9 клас вече скочих с парашут), се изграждахме като личности и взимахме самостоятелни решения. А Господ ни пазеше. Промените поляризираха нашето общество. Аз загубих много от приятелите си, но не загубих нито един от съучениците си от 35-а руска гимназия. Продължаваме да се търсим и да се събираме. Неотдавна бях на концерта в НДК по случай 60-годишния юбилей на гимназията - руският език беше отстъпил място на английския, а от видеостените трябваше да слушаме интервюта на Цецка Цачева, Владимир Каролев и Димитър Манолов. Съжалявам ги. Защото обликът на нашата гимназия се даваше от хора, които бяха гръбнакът на българската дипломация, телевизия, журналистика, международна търговия и ако щете - на научно-техническото разузнаване. В духовата музика например свирехме заедно с друг Димитър Манолов, но в живота той не избра ролята на плашило за  директори на държавни предприятия, а години наред правеше чудеса с диригентската палка и Софийската филхармония.
- Ще ви върна към брат ви Пирин, към това, което направи той - тихо, безшумно, почтено, винаги си го спомнят всички, които го познаваха и знаеха. За ДУМА навремето той каза, че "и на носилка би дошъл да подпише конституцията". А на вас какво каза?
- Брат ми Пирин Воденичаров беше патриот и смятам, че всички се убедиха в това. Нашият род идва от брата на Отец Паисий - Хаджи Вълчо, главният "спонсор" на хилендарския монах. Пирин се интересуваше от историята и това му даваше увереност, че нищо не е случайно. Просто "Крушата не пада по-далеч от дървото". И двамата бяхме критични към комунистическата власт и отказахме да станем членове на БКП. За разлика от мене Пирин беше прозрял обаче, че това управление най-много допада на манталитета на нашенците. Когато спорехме и си позволявах да тегля поредната хула по адрес на бай Тошо, той ми отвръщаше "Глупи! Не виждаш ли, че България благодарение на Тодор Живков е най-голямата почивна станция в света?" Бяхме твърде различни. Аз не съм прочел и половината от това, което той прочете и осмисли. Пирин беше социалдемократ по душа. Д-р Дертлиев много искаше брат ми да продължи неговото дело с възродената БСДП. Но съдбата беше решила друго. По време на първите преки президентски избори Пирин беше до Велко Вълканов и мен и ръководеше щаба. Той чувстваше, че си отива, но искаше да помага до последно, защото ни вярваше, че ще работим за доброто на България. А можеше да се затвори в себе си като много други, обидени несправедливо. Хората оцениха това и не го забравят вече 20 години.
- Според вас накъде води ГЕРБ страната?
- Герберите са ретро хора, забогатели в мътни времена на държавен разпад и на ръба на закона. Те са анонимни депутати. С изключение на министрите от кабинета, които пък претендират, че са експерти. Николай Младенов и д-р Лъчезар Иванов подскачат от партия в партия, а присъствието на Симеон Дянков вече цяла година в България си е направо обезпокоително. Това говори, че продължаваме да живеем под диктата на СБ и МВФ и че не е далеч времето, в което ще поискаме нов заем от тези "господари на света". Единствената бяла врана в правителството на ГЕРБ според мен е Росен Плевнелиев. А ако ГЕРБ продължи да налага лобистки закони, ако узакони продажбата на селскостопанска земя на арендатори и чужденци с аргументи за комасация и обработване, ако не се откаже от плоския данък и от злокачествената русофобия - нищо добро не може да очаква България. Защото, както ни каза още преди 15 години един от съветниците на Елцин, политологът Андроник Мигранян - аналитик в Института по демокрация и сътрудничесво в Ню Йорк, академик от МГИМО: "Не може да показваш на Русия през цялото време само задника си и тя да не ти го ритне поне веднъж."
---------------------------------
Съвместна публикация с "Нова зора"