Пазарлъци по турски

Виктор ТУРМАКОВ

Преди години в интернет се въртеше кадър от сутрешен блок по йорданска телевизия, на който местен политолог разпалено нарича турския президент Реджеп Ердоган "продавач на дини". Западната публика прие сравнението като плод на източния витиеват речеви стил, но на Балканите знаем точните значения на думата. Едно от което е напорист човек, който ще ти пробута малко, завличайки те с много.

Днес сравнението е право в целта. След седмици демонстративна султанска категоричност, че Швеция няма да влезе в НАТО, Ердоган пристигна във Вилнюс. Лаиците очакваха как той ще се представи за защитник на правоверните, ще припомни на Швеция, че не приема публичното оскверняване на Корана и на укриването на кюрди, и ще блокира северното разширяване на Алианса. Но не.

В разговорите с шведския премиер Улф Кристершон и с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг Ердоган влезе в ролята на изпечен продавач на Капалъ чарши. Няколко часа по-късно той излезе, изкопчил от влезлите в ролята на туристи балъци на пазара в Истанбул всичко, което можеше да изстиска от тях - модернизиране на митническия съюз между Турция и ЕС, гаранции, че в кралството няма да подкрепят смятани за терористи от Анкара организации, сваляне на санкциите срещу турския бизнес и военно-промишлен комплекс. Срещу всички тези, удрящи реномето на Швеция като първи демократи, отстъпки той даде нищо неструващо обещание, че парламентът в Анкара ще гласува ратифицирането на толкова желаното членство. "Нищо лично, просто бизнес" - Ердоган спазари изгодно стоящата на тезгяха... диня. 

Няма значение колко сигурност ще получи Швеция от НАТО и обратното. Друго ме гложди. Защо от всичките години на османско владичество попихме от турците всичко друго, но не и умението да се пазарим? Беше ясно, че Брюксел и Вашингтон ще използват и морков, и тояга, но ще вкарат Швеция в Алианса. Анкара, правеща се на принципна, получи всичко желано, че и повече.

България - покорно и без излишни въпроси - подписа необходимото. А можехме да покажем характер. И поне да си направим устата за инвестиции, туристи, а защо не и друго. Но интересът клати феса, а не калпака.