31 Май 2020неделя11:08 ч.

От редактора

Пътят към Трети март

/ брой: 42

автор:Боян Бойчев

visibility 1122

Трети март. Денят на нашето възкресение. Денят на надеждата, че ще ни има отново на картата на света. 

Пътят към този ден е дълъг. Той започва от покоряването на разкъсаната българска държава. Ах, колко познато, типично българско е това разделение. И самоубийствено. 

Та за пътя става дума. Дълъг път е това, прашен път. Минава през мрачните години, векове, когато българският народ е просто рая, гяури... Време, в което най-често слушаната музика е съскането на камшика, звънът на ятагана, тежкият тропот на веригите... И тежките протяжни народни песни, в които толкова мъка има. Слушаш, слушаш, и в гърлото ти камък сякаш заседне, не ти дава да преглътнеш. 

И весели песни има. Напук на мъката. Да оцелееш. Да оцелее езикът, да оцелее вярата, да оцелее родът. А България... България е всичко това и е в сърцето. 

И други песни има. За вярата в дядо Иван. Натам са търсили свободата прадедите ни. И оттам са я чакали. Защото е казал народът, брат брата не храни, но тежко на този, който го няма. И още, кръвта вода не става. 

А е обща кръвта ни. Славянска. Скрепена с вярата православна. С буквите Кирило-Методиеви. А можеш ли зова на кръвта да спреш? 

Та за пътя става дума. За дългия път. И по него паднаха посечени не една и две буйни глави. Дето не търпят пранги на нозете, окови в сърцата. Не една и две ли? Планини от черепи биха се издигнали, ако се на едно място съберат. 

За онзи път става дума, по който нашите братя славянски, руските "братушки", дойдоха и ни освободиха. И колко от тях своите кости по него оставиха! Пътят, който през Шипка минава, където отново сляха се руска кръв и българска. 

За да е възможен 3 март. За да е възможно нашето Освобождение. 

Но днес... Не гледаме ли твърде криво? Защото гласове се чуват колко прекрасно по турско сме живеели. Рахатлък. И говорейки за Освобождението, забравят някои, твърде често и чуждоугодно, кому го дължим? И хулят освободителите. 

Каква кръв трябва във вените ти да тече, за да изречеш такива неща? Не славянска, не. Не и православна. Алчна кръв, предателска кръв, чужда кръв. Която ни заразява с отровата си. Ден след ден, бавно и постепенно.  

Но всички ние носим позора. Всички ние. 

Има ни отново на картата. Ала дълго ли? Или ще изчезне, ще буреняса пътят ни? 

Не знам. Знам само, че докато го има този път, и нас ще ни има. Докато носим в себе си духа на Освобождението. 

Пътят, преминаващ през Трети март. 

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1236

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 505

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 259

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 649

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 292

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1823

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 485

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ