Първо народът

Много хора питат каква е тайната на китайския успех. Как са постигнали за по-малко от три десетилетия толкова голям напредък, че днес да са втора икономическа сила в света?
Освен обичайните дисциплина и трудолюбие, с които местните са известни, нещо, което западните политици забравят да прилагат, е да се поставя народът на първо място. Неговите нужди, решаването на проблемите му и стремежът да се направи животът му все по-добър.
Тук се откроява друга съществена разлика не само с родните управляващи, но и със западните лидери. Китайските политици не се ограничават само с постигането на заложените цели. Напротив, веднъж осъществени, те се явяват платформа, дори нещо повече - стават трамплин за по-големи и амбициозни задачи. Защото жизненият стандарт на народа трябва да е все по-висок.
В Поднебесната империя истински политик е този, който изпълнява обещаното на избирателите, няма място за извинения и оправдания – те показват, че човекът не е за заемания от него пост. По тази причина хората, които решават да се посветят на управлението, загърбват личните си интереси за сметка на държавните. Те са за това – да служат на народа, да са непрекъснато сред него, да видят със собствените си очи какво се случва, за да намерят възможно най-доброто решение.
„Първо народът“ е веруюто на Китайската комунистическа партия, по него се ръководят членовете й. И благодарение на него в страната е изкоренена крайната бедност, по последни данни не е останало нито едно село без асфалтиран път до него, навсякъде има интернет, качеството на образованието се повишава, а оттук и качеството на произвежданите стоки. Всяка година се откриват нови работни места, а технологията и изкуственият интелект се развиват, за да улесняват ежедневието. И икономиката бележи ръст – за изминалата година той е 5 процента.
Ето защо Китай трябва да служи за пример на останалия свят, който ежедневно е изпълнен с протести на недоволни хора, чиито искания остават нечути и неразбрани от онези, които са на власт, търсейки лична облага и не само поставяйки ги на заден план, но и много често напълно пренебрегнати и презрени.