Донка Михайлова: Промяната в БСП вече се случва

Г-жо Михайлова, коя ще е най-тежката задача пред БСП в хода на кампанията за изборите на 19 април?

- Да си върне доверието на хората. Да покаже новото си лице и това, че решенията на Конгреса на партията са в ход. Конгресът постави пред нас важни предизвикателства - смяна на лидерството, нов морал в политиката, промяна в начина, по който се прави лява политика в България. Промяната в разбирането за лявото означава, че то не е бюджетно подаяние, не е да дадем на една група хора дребни пари, за да могат да се справят до следващия месец. Животът на хората не се променя така. Лявото е система за солидарност. В този смисъл пред нас стоят важни предизвикателства, свързани с нови идеи за различен модел на здравеопазване, на образование, ограничаване на негативните демографски тенденции. Нужно е да провокираме държавата ни да развие управленски модели, които да създадат условия за устойчива промяна. Особено важно е това да се случи при младите.

Като кмет на Община в една средна българска община знам колко важно е да развием решения за цялостна жилищна политика, която да даде силен житейски старт на младите семейства. Това би било и силен фактор за ограничаване на негативните демографски тенденции в страната.

Като заместник-председател на Националното сдружение на общините дълги години отстоявам нуждата от децентрализация на управлението в България. Страната ни е една от най-централизираните държави в Европа, ако не най-централизираната. В новата си позиция ще вложа усилия БСП да постави тази политика като политика на БСП.

- Има ли объркване сред левите избиратели и започва ли консолидиране около БСП след избора на Крум Зарков за председател?

- Има воля за промяна. БСП я заяви нееднозначно и тя започва да се случва. Окуражаващо е отношението на хората и на партията. Показателни са срещите на Крум Зарков в цялата страна, които пълнят залите, коментарите в електронните медии, отношението на хора извън партията ни. Всеки ден се срещам с различни хора и с членове на партията и в тези срещи има надежда.

- На конгреса на БСП Зарков беше заобиколен от млади хора. Това създаде усещането, че ще ги видим на челни места в партията. Но установихме, че новото ръководство се обляга на опита на премиер в лицето на Станишев, кмет във Ваше лице, на бивш общински съветник като Жельо Бойчев и на социолога и бивш народен представител Атанас Мерджанов. Как ИБ на БСП ще се включи в оздравяването на левицата?

- Пропуснали сте да видите в новото ръководство и младите хора - Габриел Вълков, Атанас Атанасов, Мина Кутева, Трифон Панчев... Важно е да се види и това, че в това ръководство е възстановена традиция, която при последните двама председатели на партията беше прекъсната - да бъдат включени и представители на различно мислещи членове на партията, така че мнението им да бъде чуто и те да участват в изработването на важните за партията решения. Сигурно би прозвучало формално да кажа, че в ръководството на партията са представени широкия кръг от членовете на организацията, но ако се вгледате в състава ще разберете, че е така.

- Очаквате ли силна вътрешнопартийна опозиция след гласуването на 8 от депутатите на БСП за преодоляване на ветото на Илияна Йотова върху Изборния кодекс и позицията на председателя, че те няма да са в листите за народни представители?

- Очаквам да продължат дискусиите по начина на водене на политиката. Като управленец, който ръководи хора години наред, ще Ви кажа, че това е предпоставка за добрите управленски решения.

Говоря си със съпартийците, които гласуваха против вота на президента, имаме общи разбирания по част от проблемите, по други спорим - включително и остро. Не е мит това, че БСП е най-демократичната съвременна българска партия. В последните десетилетия в партията ни винаги е имало вътрешна опозиция. Но винаги сме намирали мъдрост и сили да поставяме интересите на страната и на партията ни над противоречията. Знам, че и сега ще бъде така.

- Оптимист ли сте, че БСП ще успее да прескочи 4-процентната бариера и ще е важен играч в следващия парламент, както твърди г-н Зарков?

- Убедена съм. Усещам промяна в отношението към БСП след Конгреса на 7.02, вярата, че партията ще се отърси от проблемите си. Вярвам в мъдростта на българите. Отсъствието на лява партия в Народното събрание би нарушило балансите в политическата среда, би огрубило политическите решения. Огромна е масата от хора, които се нуждаят от социална ангажираност на законодателните решения.

- Как оценявате първите заявки от страна на бъдещата партия на Румен Радев? Има ли за Вас изненади сред лицата на новата формация?

- Нямаме яснота кои са лицата в Партията на г-н Радев, като изключим тези, които регистрираха партия "Прогресивна България" за участие в изборите. С нетърпение очаквам да видя програмата. Тя би трябвало да позиционира партията в политическото пространство. "Прогресивна България" е един от участниците в изборите, според социолозите партията с най-високо доверие. Естествено е членове на партията да имат отношение на уважение към досегашния президент. Два пъти сме го издигали и подкрепяли. В резултат и на тази подкрепа той два пъти е печелил избори. Ние се явяваме на изборите, тръгвайки от една стартова линия и на финала следва да измерим резултатите си.

- А при какви условия бихте партнирали с партията на Радев?

- При единомислие и сходство в политическите приоритети. Урокът, който БСП получи на последните избори ни показа, че можем да градим партньорство на ясна принципна основа, а не на подчиненост, както беше в последното правителство. Урокът, който получихме има своята висока цена. В този смисъл партньорствата ни след изборите биха имали смисъл, само ако почиват на общи политически цели, на ясна управленска програма, която би била отговор на проблемите и очакванията, които нашите избиратели поставят.

- Как оценявате работата в първите дни на служебното правителство?

- Окуражаваща е волята за промяна. Надяваме се да се окаже, че това е воля за честни избори, за ограничаване на купуването на гласове, за преодоляване на зависимостите. Аз лично съм смутена от еднаквото отношение към всички областни управители, примерно. Софийската организация на БСП е разтревожена от връщането на областния управител на София, който в предния си мандат поставяше партийните си задачи над отговорностите на представител на държавата. Очевидна е прекалената партизация. И това неизбежно поставя въпроса пред свикналото да бъде подвеждано българско общество, дали това не е предпоставка изборите да бъдат ползвани от определена политическа сила.

- В ролята Ви на успешен кмет на Троян, който изпълнява четвъртия си мандат, каква е опасността за реалния живот на хората в държава без бюджет?

Българските общини свикнаха да работят в извънредни ситуации, в това число и в условия на отсъствие на държавен и съответно на общински бюджети. Оценявам усилията на финансовия министър в първите дни от мандата си да внесе удължителен бюджет. Надявам се народните представители да осъзнават крайната необходимост такъв бюджет да бъде приет. Положително е това, че с този бюджет би отпаднал крайният срок на действието му - не знаем кога ще имаме нов бюджет. Глътка въздух за общините е това, че с приемането на законопроекта кметът на общината може да финансира разходи за местни дейности в размери, по-големи от разходите за същия период на предходната година, до размера на собствените приходи на общината за съответния период, бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и с други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз. Тревожи ме обаче това, че за пръв път в тези условия ние нямаме никаква яснота каква ще бъде капиталовата субсидия, която следва да получим от Министерство на финансите. Не само, че няма да получим средства до нов бюджет, но и няма да знаем на какви средства ще можем да разчитаме. Това в голяма степен ще обрече строителните програми на общините за годината. Намирам за несправедливо да не можем да ползваме до приемането на бюджет преходните остатъци от 2025 г. Това са средства, в голямата си част от местни приходи, които общините са икономизирали, за да могат да си осигурят финансова устойчивост, в непредвидени ситуации, като тази, в която се намираме. Общините проявяват разбиране за сложността на ситуацията, в която се намираме, но очакваме да получим повече разбиране и от държавата.