Първият геноцид на ХХ век

ПРИЗИВ

Ние, българските дейци на културата, изкуството, науката, се обръщаме към:
Президента на Република България г-н Росен Плевнелиев
Министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов
Председателя на Народното събрание на Република България г-жа Цецка Цачева
С надеждата с този ПРИЗИВ да срещнем официална подкрепа!

Ако искаме да станем реално част от цивилизована Европа, сме длъжни да изразим своята морална подкрепа към една справедлива кауза, да покажем, че сме съпричастни към трагедията на арменския народ!
За арменците по света 24 април е ден на възпоминание. На този ден те свеждат глава в знак на почит към паметта на милион и половината техни предци, станали жертва на една антихуманна политика. Към скръбта им се присъединява и цивилизованият свят, защото 24 април не е само ден на преклонение към паметта на невинно избитите и загинали през периода 1915-1923 г. арменски жени, деца, старци, мъже, в резултат на депортации, кланета, организирани бандитски нападения, издевателства, глад и болести. Това е и ден на почит към паметта на всички онези, станали жертва на масови преследвания, на планомерно и съзнателно унищожение, на етнически чистки.
24 април е и денят, в който арменците от България дават израз и на искрената си благодарност към българския народ, към страната, осигурила им подслон, отваряйки широко своите граници, за да приеме десетките хиляди бежанци и да ги спаси от сигурна смърт. За тези арменци и за техните потомци България се превърна във втора родина и те продължават да пазят своята признателност както към народа на своята нова родина, така и към един от големите й синове - великия български поет Яворов, възпял трагедията на арменския народ по неповторим начин в елегията си "Арменци".
В речника на международното право под понятието "престъпление срещу човечеството" се разбира само едно - геноцид!
От първия геноцид на ХХ век, осъществен целенасочено и организирано от младотурското правителство срещу арменското население, живеещо в изконните си земи в пределите на Османската империя, измина ЕДИН ВЕК. През тези десетилетия бяха извършени още множество геноциди, най-страшният от които стана Холокоста. Но генералната репетиция на тази поредица от варварски деяния бе през 1913 г., когато се осъществи геноцидът над нашите тракийски българи. През годините последваха още масовите унищожения в Руанда, Босна, Херцеговина... Всяко едно от тези престъпления е срамно петно върху историята на цивилизованото човечество.
Нека днес, в навечерието на 24 април, да се присъединим към скръбта на арменците и с минута мълчание да почетем паметта на всички, станали жертва на геноцид. Франция, Канада, Гърция, Русия, Аржентина, Белгия, Швеция, Швейцария, Кипър, Уганда, Австралия, Полша, Литва, Шотландия, Бразилия, Чили, Боливия, Словакия и други държави от цял свят, над 45 американски щата, множество градове в Италия, Европейският парламент и още много други държави и международни институции (Световният съвет на църквите, Ватикана) дадоха и дават израз на своята съпричастност към трагедията на арменския народ.
Нека и ние станем част от онази международна общественост, която не се поколеба да признае и осъди извършеното над арменското население варварско унищожение.
Век след смъртта на милион и половина арменци ние, хората на изкуството, културата, науката в България с подписите и имената си заставаме зад една справедлива кауза -
БЪЛГАРСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ ДА ОСЪДИ И ПРИЗНАЕ ФАКТА НА ГЕНОЦИДА НАД АРМЕНЦИТЕ!
Защото съвестта, моралът, доблестта ни като хора на изкуството, науката, перото, спорта, ни задължават да не мълчим, а да кажем на глас ИСТИНАТА и да настояваме нашата страна, спасила преди повече от 90 години няколко десетки хиляди арменски бежанци от сигурна смърт, да се нареди сред цивилизованите страни, които признаха историческия факт. Най-малкото защото имаме сходна историческа съдба с тази на арменците. Защото по време на Балканската война (1912-1913 г.) до българските войници се наредиха доброволците от Арменската рота, начело с подполковник Карекин Нъждех и войводата Антраник Озанян, за да защитават справедливата ни кауза. Защото през 1913 г. един български офицер от арменски произход - Артин Торком, обяви дуел на туркофила Пиер Лоти и отиде в Париж, за да защитава честта на България. Защото през вековете на съвместното ни съществуване арменците винаги са били лоялни граждани на родината ни и с труда си са дали своя дан за просперитета на страната ни. Стотици са имената на арменците - български граждани, които са прославили България с изявите си в културата, спорта, изкуството, науката.
Историята трябва да се помни и трябва да се извличат поуки от нея, за да не се повтарят човешките трагедии.
Дълбок поклон пред паметта на невинно загиналите милион и половина арменци!

Акад. Константин Косев, акад. Васил Гюзелев, акад. Антон Дончев, акад. Георги Марков, проф. Любомир Халачев, проф. Ивайло Мирчев, чл.-кор. Васил Проданов, д-р Иван Гранитски, Тодор Коруев - писател, проф. Борислав Стоев, Никола Инджов, проф. Иван Маразов, Кольо Георгиев, Петър Караангов, Валентин Караманчев, Петър Анастасов, Евтим Евтимов, проф. Чавдар Добрев, проф. Аксиния Джурова, Иван Комитски, Петър Берон, Стоян Райчевски, Тодор Иванов - директор на къща-музей "П. Яворов", Бойко Ламбовски, Христо Бойчев, акад. Людмил Стайков, Кирякос Аргиропулос, Томас Лафчис, Анжел Вагенщайн, Емил Кало, Павел Поппандов, Валентина Радинска, проф. Мирослава Кортенска, проф. Георги Близнашки, Христо Мутафчиев, Стефан Данаилов, Георги Мамалев, Искра Радева, ген. майор Нонка Матова, Георги Константинов, Мария Стефанова, проф. Пламен Джуров, Георги Йорданов, Панчо Панчев, Боян Ангелов, Мариус Донкин, Нешка Робева, Любомир Левчев, Добромир Задгорски, Поля Станчева, Божидар Димитров, Милен Миланов, Владимир Зарев, акад. Иван Юхновски, проф. Стефан Лазаров, проф. Андрей Пантев, Димитър Томов, акад. Светлин Русев, проф. Христо Матанов, проф. Кръстьо Петков, Стефан Цанев, Петко Колев, Пламен Марков, проф. Георги Костов, проф. Боряна Христова,    проф. Огнян Герджиков, Найден Вълчев, Васил Стойчев, Румен Сербезов, Недялко Йорданов, Алберта Алкалай, проф. Петко Тодоров, Асен Йорданов, Пламен Павлов, Румен Леонидов, Валентин Бобевски, Михаил Белчев, Григор Велев, проф. Огнян Бранков, д-р Тотко Найденов,    акад. Дамян Дамянов, Красимир Премянов, Снежана Тодорова, Ценко Минкин, проф. Стефан Драгостинов, проф. д-р Катя Георгиева, проф. Цветан Дачев,    Алексей Стоев, проф. Димитър Ст. Димитров, проф. Борис Колев, Кръсто Терзиев, Валери Васев, проф. Хернани Спиридонов, доц. Пламен Ангелов, акад. Цветан Цветанов, проф. Бойко Рангелов,    Веселин Стоянов, акад. Ячко Иванов, д-р Иван Иванчев, Андрей Андреев.