Парламентът одобри 10-годишна давност за дългове

В българското право се въвежда 10-годишна абсолютна давност за частните задължения на физическите лица. Промяната, която се очаква да облекчи т. нар. "вечни длъжници", бе приета на второ четене от Народното събрание с практически единодушна подкрепа. Досега никой не е изчислил какви са очакваните ефекти от мярката, която ще се задейства след 6-месечен отлагателен период след влизането на закона в сила. Според приетите текстове с изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Това значи, че след изтичането на срока от 10 години за длъжниците няма да има никакви правни последици от факта, че не са погасили задължението си, а кредиторите им губят парите си завинаги. 10-годишният срок няма да тече единствено по време на съдебния процес срещу длъжника за установяване на вземането. Промените в Закона за задълженията и договорите ще действат назад във времето, тоест ще важат и за заварените задължения.

За вземане, за което не е заведено нито съдебно, нито изпълнително дело, се въвежда правилото, че абсолютната давност ще започне да тече от деня, в който то е станало изискуемо. Ако вече има висящо съдебно дело - от момента на влизане в сила на акта, с който вземането е признато. А ако за дълга вече има изпълнително дело, давността започва да тече от деня на първото действие по изпълнението, уточнява правният портал lex.bg. Въвеждат се осем изключения от действието на закона - когато задълженията са натрупани от физически лица - еднолични търговци, когато те произтичат от "непозволено увреждане" и "неоснователно обогатяване", когато са за издръжка, за трудово възнаграждение и обезщетения по Кодекса на труда, а също и по отношение на вземания по приватизационни сделки и реституирано имущество.