Париж очаква по-мека Меркел след изборите

Марк Джон
Ройтерс

С тихо задоволство правителството във Франция наблюдаваше как Ангела Меркел заема все по-мека позиция спрямо Европа през последните месеци, подготвяйки се за изборите в Германия. Нещо повече - Париж смята, че вотът може да оттласне още повече консервативния канцлер от твърдолинейната й политика на строги фискални икономии, която тя осъществяваше през по-голямата част от дълговата криза в еврозоната. Два месеца преди изборите на 22 септември правителството на президента Франсоа Оланд оценява шансовете на Меркел да спечели трети мандат на "85, дори 90 процента", каза за Ройтерс високопоставен съветник.
Още по-удивителното е, че френското правителство изобщо не се безпокои от подобна развръзка. Само преди година Меркел възнамеряваше да остави притиснатата от дългове Гърция да бъде изхвърлена от еврозоната, докато новоизбраният президент Оланд обмисляше да оглави бунт на южноевропейските държави, за да парира будещата страх германска хегемония в Европа. И двамата избегнаха конфронтация. Оланд сметна, че е лошо за френските държавни облигации да бъдат поставяни заедно с тези на проблемни страни като Гърция и Италия; а Меркел се опасяваше, че спадащата й популярност извън Германия е политически пасив, както и от потенциално огромната цена за Берлин, ако евентуално излизане на Гърция доведе до разпадане на еврозоната.
На 50-годишнината от договора за приятелство от 1963 г. между тези два съперника от Втората световна война, Берлин и Париж сключиха примирие в духа на "реалната политика". Франция получи повече място за маневри, за да приведе в по-добро състояние публичните си финанси, но се отказа от преговорите за общи еврооблигации и други проекти, които предизвикват ужас в Берлин. Щекотливи въпроси като банков съюз в ЕС също трябва да почакат до догодина. Някои във Френската социалистическа партия на Оланд продължават да недоволстват срещу "егоцентричната непреклонност" на Меркел и да представят германските политики като основното препятствие пред съживяването на европейската икономика. Но Оланд - когото Меркел отказа да приеме в Берлин по време на предизборната му кампания от 2012 г. - отказа да подкрепи както сегашния канцлер, така и съперника й, кандидат-канцлера на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Пеер Щайнбрюк. Френският президент присъства на честванията по случай 150-годишнината на германските социалдемократи в Лайпциг, но същото направи и Меркел.
Когато Меркел бе домакин този месец на среща в Берлин, за да покаже, че иска да се справи с бича на младежката безработица в Европа, Оланд с радост застана до нея - въпреки безпокойството на някои в неговата партия, че цялото събитие е германски предизборен трик. "Тя прави това, като има предвид две неща", призна френски дипломатически източник на състоялата се на 3 юли среща, която критици иронизираха като среща за пи ар, от която не е имало особена полза. "Първо, за да подготви изборите - и никой не може да я вини за това. Второ, има я и европейската гледна точка: да покаже, че Германия я е грижа за младежката безработица и е открита за нови идеи". Самозалъгване ли е това? Доста ще зависи от точния изборен резултат и седмиците на преговори за съставяне на коалиция, които ще последват в Берлин заради голямата вероятност никоя партия да не си осигури пълно мнозинство. Меркел има успех според социологическите проучвания, получавайки подкрепа от около 40 процента - които не стигат на нейните християндемократи да управляват сами. Сегашните й коалиционни партньори от Свободната демократическа партия (СвДП) са заплашени от това да останат под 5-процентната бариера за спечелване на места в парламента.
В опита да се хареса извън традиционния й консервативен електорат, платформата на Меркел включва политики като минимална заплата, които социалистите на Оланд отдавна твърдят, че Германия трябва да въведе, за да се доближи до Франция в това отношение. "Като нещо като дар Божи бе посрещнато в Париж това, че в разгара на предизборната кампания, вместо да втвърди позициите си, Меркел ги смекчи", отбеляза Томас Клау от Европейския съвет за външна политика. Ако Меркел не спечели пълно мнозинство и не бъде възможна коалиция със СвДП, следващият избор за коалиционен партньор ще е ГСДП, които в момента получават едва около 25 процента. Тя също така може да опита да сключи споразумение със защитаващите околната среда Зелени, но те изглеждат по-несъвместими с християндемократите и особено с баварския Християнсоциален съюз. Опарила се лошо от "голяма коалиция" с Меркел в периода 2005-2009 г., ГСДП би влязла в подобна договорка само ако спечели гаранции от нея, че партията ще има глас в политиката и висше представителство в правителството. "Една голяма коалиция ще помогне за промяна на начина, по който Германия гледа на другите страни. А навън Ангела Меркел няма да бъде смятана за единствения победител", каза високопоставен френски източник за подобен сценарий. Но участващият във формирането на политиката на Европейската централна банка Йорг Асмусен, който е бивш високопоставен германски финансов представител и член на ГСДП, предупреди да не се очаква прекалено смекчаване на позицията на Берлин по кризата в еврозоната, без значение дали Меркел ще бъде преизбрана. "Много хора чакат изборите, после се надяват, очакват промяна в германската позиция. Аз не бих очаквал това", каза той за телевизия "Ройтерс инсайдър".
Дори и в голяма коалиция, за Меркел се смята, че няма да отстъпи от основни позиции, свързани с Европа, като отхвърлянето на еврооблигациите и неохотата да позволи регулаторен контрол върху германския банков сектор, който да се изплъзне твърде много от националните ръце. Но във Франция има надежда, че евентуални леви съюзници ще могат да изтръгнат поне няколко значими отстъпки за Европа. Париж не крие неодобрението си към португалския ръководител на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Когато приключи мандатът му през 2014 г., Франция би погледнала към една евентуална голяма коалиция с Берлин за подкрепа за левоцентристки наследник на поста - за французите председателят на Европейския парламент, германецът Мартин Шулц, би бил фаворитът. Оланд също така може да погледне към Берлин за подкрепа да се ускори и разшири пактът за растеж на ЕС, който бе договорен на среща през юни 2012 г. - кейнсиански пакет с мерки за стимулиране на стойност 120 млрд. евро, за който Париж се оплаква, че не се прилага достатъчно бързо. Франция ще се нуждае от политическа подкрепа от Германия,  ако иска отново да не изпълни обещанията си към Брюксел за намаляване на дефицита.
Понижаването на кредитния рейтинг на страната от агенция Фич в края на миналата седмица подчерта продължаващите страхове от прекомерния дълг. Всичко това може да направи отношенията между френско-германската двойка по-приятни. Но някои твърдят, че ако тя не предприеме реални стъпки за справяне с най-тревожните въпроси за Европа - най-големият от които е безработицата - това няма да е достатъчно за избирателите да спрат масово да се обръщат към евроскептични парии като френския антиимигрантски Национален фронт на европейските избори догодина. "Очаквам Франсоа Оланд и Ангела Меркел да ускорят тласъка към европейска интеграция", каза висш дипломат в Париж. "Те трябва да представят убедителна визия".