Парещи интимни ритми

Такова усещане предизвикват неизбежно у читателите стиховете на Лина Борджиева, заселени в най-новата й поетична книга "Мисли за мен като любов", предложена съвсем наскоро от известното столично издателство "Българска книжница". Тази наша авторка с безспорното си дарование беше забелязана в литературните ни среди още с появата  през 1994 г. на първата й стихосбирка "Прекроена действителност". Радушният прием на дебютната й творба извика на живот заложения в нея литературен творец и през следващите двайсетина години се нареди сред младата ни поетическа генерация с поредица от впечатляващи издания в мерена реч: "Светът ми е мълчание" (2001), "Над земните неща" (2004), "До началото на времето" (2008), "Библейски откровения" (2011), "Храм на пламъка" (2013) и "Затишия" (2014).
В тези свои заглавия Лина Борджиева се откроява като човек с неспокоен и постоянно търсещ творчески дух. Непрестанно шества из лабиринта на напористия си вътрешен душевен свят, разсъждавайки върху смисъла и съдържанието на човешкото съществуване. Изключително чувствителна в своите преживявания и душевността на най-близките хора около себе си, извежда категорично на преден план ролята и мястото на любовта - водещо чувство в житейския ни път.
Това най-велико и човешко чувство властва респектиращо, ври и кипи неудържимо и в последната й засега поетична книга "Мисли за мен като любов". Стихосбирката й се състои от три основни цикъла: "Магично случване", "Мигновение" и "Митологично", които съществено не се разграничават в тематично-емоционален аспект. Те просто се преливат в един горещ поток от силни интимни преживявания, разкривайки цялостния драматичен облик на лиричната героиня.
Горещият полъх на един неукротим, вулканичен интимен изблик ни залива като лава още със стихотворението й "Мисли за мен като любов", станало кръстник на произведението й. Тази начална творба от първия цикъл "Магично случване" ни подсказва недвусмислено, че ни предстои да се потопим в един трудно обуздаем кипеж от горещи лирични изповеди, наситени с много обич, болезнена ревност, спонтанни съмнения, страдание, но и с неистов стремеж да се манифестира безгранична преданост и взаимност към любимия човек. Във всяко следващо стихотворение градусите на голямото вътрешно напрежение неимоверно се покачват и чувствата придобиват все по-динамичен характер. Лиричната героиня изживява върховните си сюблимни, макар и мимолетни, извисявания чрез полета на любовта, която окриля вярата и възражда духа, жадуващ за ласка, нежност, всеотдайна топлина.
С всеки стих Лина Борджиева доверчиво разголва душата си пред читателите, като най-чистосърдечно ни внушава могъщата магическа сила на голямата взаимност в интимните преживявания, които рушат оковите на самотата, разкрепостяват, облагородяват, лекуват и спасяват. Такава покоряваща сила и неотразимо въздействие ни обзема в почти всички творби - "Зона Любов", "Магично случване", "Дъга" и др.
Подобен емоционално-тематичен свят битува не по-малко впечатляващо и в другите два цикъла на изданието. За известна незначителна отлика авторката ни напомня само в третия цикъл "Митологично", където съвсем съзнателно ни препраща към митичните образи на Орфей и Евридика. Но в случая и тяхното неизненадващо присъствие е подчинено на обожателното преклонение пред всепобеждаващия огън на любовта - незаменим генератор на вдъхновение, красота, романтика и величие.
Стиховете на Лина Борджиева не ни шокират с някаква самоцелна и ненужна художествено-естетическа натруфеност или пък красяща абстрактност, за да се демонстрира показна висока литературна ерудиция. За сметка на това обаче поезията ни покорява с неподкупната си искреност, чистота, дълбока човечност и въздействие. Това са горещи лирични изблици, които изригват като гейзери от огнената гръд на клокочещия интимен свят.
И може би това ни дава достатъчно основания да наредим авторката сред най-силно въздействащите ни поети в областта на интимната лирика.