Репортаж
Паметта и съвремието живеят заедно
Читалището в Горни Богров срещна пак двама антифашисти - Мироско Райчев и Анжел Вагенщайн
/ брой: 123
Има едно прекрасно място съвсем близо до София - село Горни Богров. Душата си почива сред зеленината, на красивия площад пред читалището и сред приветливи и общителни хора, намръщен човек не видях. Поводът за идването ми тук бе необикновен - след много отлагане заради пандемията читалището "Мироско Райчев - 1927" посрещна гост - големия писател, сценарист, режисьор, антифашист Анжел Вагенщайн, на когото миналата година изпрати специален благодарствен плакет. А поводът са едни знаменателни съвпадения, каквито животът ни поднася понякога.
Патронът на читалището - Мироско Райчев, е последният антифашист, обесен преди идването на Червената армия през 1944 г. А в килията на смъртниците в Сливенския затвор, очакващи екзекуция, е бил заедно с... Анжел Вагенщайн. Обесват Мироско в нощта на 23 срещу 24 август. А след пет дни изпълняването на смъртни присъди е прекратено - Червената армия наближава Дунава. Останалите седем затворници в килията оцеляват, освободени са на 8 септември. По-късно Вагенщайн ще напише спомените си за Мироско: "Великолепният Мироско, гърбав и прекрасен, рецитираше целия Лермонтов от край докрай на руски език, а на немски - целия Комунистически манифест. Когато посред нощ го поведоха на смърт, той смутено ни се усмихна и каза едно спокойно "Сбогом" - сякаш се сбогува с учениците си преди края на учебната година", разказва писателят. Плакетът е благодарност от читалището за Анжел, че е съхранил спомена за неговия патрон.
Благодарственият плакет
Историята на читалището е необикновена. Създадено е през 1927 г. по инициатива на Елин Пелин. От 1959 г. носи името на Мироско Райчев - талантлив местен учител и сърцат родолюбец, който е работил в библиотеката, поставял е пиеси с учениците си, бил е председател. Когато го арестуват, книгите са разграбени и изгорени. Но тук го помнят. Когато през 90-те години масово се заличават имената на антифашисти, в селото се прави анкета за името на читалището и хората категорично отстояват паметта за Мироско. Пред читалището остава и скулптурната фигура в цял ръст на загиналия голям българин. А съвсем близо до входа на селското гробище е гробът на Мироско, където в дните на рождението и гибелта му местните хора и учениците неизменно идват с цветя. И Вагенщайн заведоха първо там.
Гробът на Мироско Райчев
Вече като легенда се разказва една случка с ученика Мироско Райчев, описва председателката на читалището Севдалина Лянгова. Съвсем млад той драматизира и прави постановка на стихотворението "Обесването на Левски". Играе Дякона. Когато самодейците бутват бурето под бесилото и дръпват въжето, Мироско пада в безсъзнание и е спасен от учителя Велин Донев. Кой да предположи, че на 23 години наистина ще бъде обесен...
И сега Народното читалище "Мироско Райчев - 1927" е кътче на българщината и творчеството. През годините са се развивали театрален, хоров и танцов състави, естраден оркестър, битов хор, сатиричен състав. През 1918 г. е направен ремонт на монолитната двуетажна сграда, на първия етаж е салонът с 250 места, а сцената е с неочакван декор, създаващ уют за посетителите - българска къща с привратника и чешма край нея.
Невероятен е декорът на сцената в читалището
В библиотеката в читалището
Всичко е направил сам с двете си ръце съпругът на Севдалина. Тя обаче се гордее повече с библиотеката на втория етаж, която е с две зали - за ученици и за възрастни, разполага със 17 000 тома разнообразна литература. Оборудвана е с компютри, мултифункционално устройство, проектор с екран. Лянгова и секретарят на читалището Станка Коларова се зарадваха не само на гостите, но и на книгите, които им дариха Джеки Вагенщайн и издателят Христо Георгиев.
Севдалина Лянгова (вдясно) и Станка Коларова влагат сърце и ум в работата, която е животът им
Всъщност, читалището са те двете, имат само хигиенистка на половин щат. Важното е да имаш сърце за такава работа! За поддържане и развиване на традициите. Още при пристигането ни бе започнала репетиция на малки танцьори. Съставите имат свои ръководители, на ентусиазъм се държат театрална, певческа, танцова, естрадна и пр. групи. Има дори група за пресъздаване на народни обичаи. Работи се по проекти за издирване на фолклорното наследство на района. Покрай пандемията работата стана по-трудна, споделя Севдалина Лянгова, хората се притесняват да пускат децата си, някои още са в траур... Но двете сърцати българки категорично вярват, че идват по-спокойни времена за творчество. Оптимизмът им е заразителен.
Разбира се, този прекрасен ден завърши на чаша вино в новото заведение в парка, където се отбихме с местния голям родолюбец Румен Симов, с журналистката Велислава Дърева и бившата депутатка Ани Миленкова, които също бяха сред гостите.
Снимки Авторката
Паметникът на читалищния патрон
Запазена е мастилницата на Мироско...