Паметникът

Светът почете Девети май, а аз ще трябва да ви напомня за чудовищната глупост и изумителната простотия на нашенски псевдодемократи, инициатори на поредното обругаване на Паметника на Съветската армия, и да бера техния срам. В ръцете на читателите на ДУМА рядко попада вестник "Седем" и тъкмо затова разгръщам неговите страници, които са агит-таблото на дунанмите около паметника. Тази словесна война няма правила, тя не зачита историческата истина, не признава международни конвенции и споразумения, не се интересува от законите на изкуството и архитектурата, не ще да знае що е морал. Единственото й оръжие е неутолимата злост, омразата, стигаща до заслепение, от която се раждат невнятни идеи, всички обединени от една цел - паметникът да бъде демонтиран, преместен, унищожен и забравен. И с това да се забрави великият подвиг на Червената армия, да се зачеркват жертвите, които народите на СССР дадоха във войната.
Думата "демонтаж" не е нова, под нейния знак преминава преходът, което доуточнено означава още събаряне, разваляне, бутане, катурване, поваляне, разрушаване, съсипване, унищожаване, разоряване, затриване, премахване, ликвидиране, убиване..., за да се стигне накрая до забрава. Демократи досущ като ония, дето позорно взривиха Мавзолея, просто искат да се отрежат ръцете, които държат шмайзера. Толкова им стигало. Други мислят в перспектива градоустройствено  - "да се освободи плацдармът, окупиран от Червената армия, за да го превърнат в място за празненства и веселие". Синя общинарка пък ожалва скулптурите  - да не би да пострадат от тътнежа на метрото, та по-добре било да се преместят другаде. Архитект с име пък "изпрати" паметника на руския посланик, да си го сложи в двора. Ако мислеше за архитектурното бъдеще на това градско пространство, можеше да възкреси  Княжеската градина с павилиона за цветя, да върне зоологическата градина и "царската детска градина" с алпинеума, басейна и пързалката за кънки, а ако не знаете, тук е имало и бахчи - зеленчукова и овощна. Някой си Константин Павлов-Комитета се обяви против рушенето на статуи, това би било варварство, та намерил място на паметника в зоологическата градина - в клетките на маймуните. Що за мръсни шегички! Иво Инджев, който е сърцето и душата на тази истерична кампания, апелира към Бойко Борисов: "Махнете нашата Берлинска стена".  Някогашният московски храненик, синът на моя колега - партийния журналист Любомир Инджев, ще си скъса жлъчката да оплюва "окупатора" - такава била за него Съветската армия, и паметника в нейна прослава. Или му плащат яко, не вярвам той, който, помните, беше се барикадирал в шефския кабинет на БТА, вкопчен в стола си, да пали чубука си от чуждо място само заради потупване по рамото. Или пък е стигнал до безразсъдство в русофобията, на която днес е най-отявленото кречетало по градските стъгди.
Сегашната провокативна акция далеч надскача предишните по изобретателността си - тя е модернизирана, което ще рече и по-лукава и по-перфидна, правят се хепънинги с музика, с "Ода на радостта" се гони Съветската армия от "окупираното от нея пространство", във фейсбук се "набира" публиката на протестите, пак в социалната мрежа се събират предложенията за словоблудствата в плакатите. Позволявам си да цитирам някои от предложенията за лозунги - примери за тоталното изтрещяване и мисловната нищета. Като "Вдигни очи - виж този автомат!", "Моментално - срещу плашилото монументално", "С мир дойдохте, с мир си вървете", "ЕС не е есесесер", "Марш в музея", "Искаме мир /на праха ти/", "Ние сме в НАТО и НАТО е в нас", "Не сме русофоби, но не сме и роби", "За демонтажа на символа на слугинажа" и прочие.  Цитирам  "Седем" - там се раждат "формулираните лъжи". И го правя, за да се убедите, че в това демократично котило не се шегуват, безцеремонно необезпокоявани от никого, даже поощрявани отвън, те ще продължат да вървят с рогата напред и да късат нервите на нормалните хора. Но крушката си има опашка - кампаниите срещу паметника са на цикли - когато нещо се случва, или се очаква да се случи в българо-руските отношения, тази карта се изважда. Когато се забатачи нещо в обществото и държавността е отслабена, тогава, за да се притъпи народното недоволство от безхлебието, безработицата и безпътието, стрелката се обръща към т. нар. тотем или "фетиш" на тоталитарния режим. Но историята не е отменила решаващата роля на Съветската армия във Втората световна война за ликвидиране на човеконенавистния нацизъм и за освобождаването на народите. И няма как да я отмени. Нито някой някога може да отмени ликуването на българския народ при посрещането на червените бойци-освободители.