Паметник на генерал Заимов бере паяжини в склад

Бронзова глава на легендарния генерал Владимир Заимов, изработена през 70-те години на ХХ век от настоящия зам.-ректор на Националната художествена академия проф. Митко Динев, от десетина години събира паяжините в склад на старозагорско армейско поделение. Творбата, част от монумент на територията на някогашните артилерийски казарми, които бяха превърнати в парк, била прибрана при опразването на терена, разказаха служили там офицери от запаса.
Малцина помнят кога и при какви обстоятелства е изваян бюстът, единствената писмена податка за паметника може да бъде прочетена само в изданието на Старозагорския исторически музей "Културни исторически забележителности - Стара Загора" от 1977 г.
Там е записано дословно: "Бюст-паметник на генерал Владимир Заимов (в двора на военно поделение 55140). Състои се от две излети от бетон колони, ексцентрично разположени една спрямо друга. В горната част на по-ниската е поставена скулптурата - глава на Владимир Заимов, а в средата е излято от метал името на генерала. На по-високата колона, в бетона, подобно на надписите на затворническите килии, от горе до долу е написано: "Осъден на смърт 1.VI.1942 г. Червеният генерал - 8. XII.1888 г. Свобода на народа! На борба, другари! Долу фашизма!" Творбата е на скулптора Митко Динев. Паметникът е открит на 20.IX.1974 г."
В разговор по телефона преди време проф. Митко Динев припомни, че по него време е карал войнишката си служба (след завършването на Художествената академия). Поръчката дошла от тогавашния командир на поделението, полковник Дочев. Мотивът бил, че точно от този казармен район през далечната 1909 г. току-що завършилият военното училище Заимов е започнал офицерската си кариера. По онова време той е служил в състава на VIII артилерийски полк, сформиран пет години по-рано с първи гарнизон в Пловдив. Полкът взема участие в три войни: Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915-1918). Негови командири през годините са били подп. Кръстьо Бъчваров, полк. Димитър Русчев, подп. Иван Ватев и подп. Христо Кирков. Подразделението e демобилизирано на 21 октомври 1918 г., а на основание на заповед №475 от 1919 г. на командира на 3-та пехотна балканска дивизия на 5 септември 1919 г. полкът е разформиран, като кадрите и материалната част се придават на 6-и артилерийски полк с гарнизон в Сливен.
"Работих над проекта може би към два месеца, преминах през одобрението на няколко комисии. Честно казано, това беше една от първите ми поръчки, които през годините съм изпълнявал. Радвам се, че макар и част от произведението е запазена. Не зная какво предвижда проектът, който се изпълнява в момента на територията на казармите, никой не се е свързвал с мен, за да ме пита. Все пак аз съм носител на авторското право. Мисля, че имам запазени снимки на барелефа в истинския му начален вариант - с отлятата бронзова глава и бронзовите букви. Вероятно те могат да бъдат възстановени", коментира творецът.
Че бронзовата глава е запазена, потвърди и бригаден генерал Димитър Илиев, командирът на Втора Тунджанска мехинизирана бригада. Въпрос на постъпки от страна на новия собственик на терена - община Стара Загора, било изваждането й и поставянето й там, където е била. До момента обаче такова искане нямало. Междувременно беше обявен своеобразен конкурс за името на новия парк, сред предложенията е той да носи името на генерал Владимир Заимов. Под сурдинка отговорни фактори отхвърлят тази идея с мотива, че... генералът бил съветски агент.

ххх
Впрочем още една култова творба, каменната фигура на Владимир Илич Ленин, дело на ваятелката проф. Мара Георгиева, от почти четвърт век е захвърлена на части насред склад край Стара Загора. Монументът украсяваше до средата на 1990 г. входа на парк Аязмото. По решение на местната власт е нарязана на три парчета и преместена в покрайнините в отговор на условия, поставени от ръководството на тогавашното СДС. Десетина години по-късно общински съветници гласуваха паметникът да бъде предоставен на Димитровград, където възнамеряваха да създадат своеобразна алея на тоталитарното изкуство. Намерението обаче така и си остана нереализирано. Справка в публичните извори показва, че паметникът на Ленин е бил изработен по поръчка на старозагорските власти, за него проф. Мара Георгиева е била удостоена с Народен орден на труда-златен.