Паметни рими
Памет
/ брой: 130
"А бяхме млади, толкоз млади..."
(Н. Вапцаров)
Съзнавам цялата литературна неукост на текста, но в него може би се крие нещо, което загубихме из дългия си и стръмен път, белязан с героизъм, саможертва, грешки и грехове. А и думите вече не означават същото, което са означавали някога, нито вчерашните ни трепети са същите като днешните.
Когато ги писах, ми оставаха няколко крачки до бесилото. Червената армия изпревари екзекуторите и аз случайно съм още жив. Моите ръкописи при един обиск бяха конфискувани, а след Девети опитах по памет да възстановя нещо от оригинала. Ето го сега, един от тях, случайно открит след 75 години сред купищата архиви на Сливенския затвор!
Съзнателно оставих в текста чуждоезичните граматически грешки - толкова знаехме тогава и надявам се, че Пушкин и Хайне ще ни простят!
ЕВРОПА
1.
Над Европа е нощ... Тихо... Тихо...
Мъртва тишина цари над Кастилия.
Бретан потопен е в сън, без стон, без звън
на пробудни камбани. В кървави рани
Варшава спи...
Над Амстердам и Буда черен мрак лежи.
Тържествува Рим
с конфети и спагети,
но Акрополът е в дим...
И смърт, и глад простират пипала
над морната Европа.
Тихо! Европа спи!
А с поглед взрян в тъмнината
Москва тревожно бди!
2.
В златна Украйна зреят житата
и в тихото утро тупкат сърцата
на сталинци - трактори.
Заводи димят, шумят комбайни
и над Украйна,
над ширната й степ безкрайна
е мир.
Над еС-еС-еС-еР е мир - Но...
ТАСС опровергава. Предупреждение на ТАСС!
И над Красная площадь издига глас
маршал Советского Союза Тимошенко:
"Другари, пазете барута си сух!"
3.
Европа е ранена,
Европа е сразена,
морната й гръд тежко диша.
Европа чака!
Мълния разсича мрака на тъмното небе.
Иде буря!
В безкрайна злоба реве океанът
и залива крайбрежните дюни.
Юни!
Юни!
Злокобен двайсет и втори ден на юни!
Над съветската страна,
над заводите на мирен труд
легна призракът
на страшната война!
Юни... Юни...
Напира черната стихия!
И над димящата гръд
на Русия
легна сянката
на кървава "Виктория".
Падат Минск...
Одеса...
Евпатория...
Хитлер празнува с победни ордени и вино,
Берлин ликува: армията на смъртта
ще вземе Ленинград!
"Стой, стой, гад! Бери винтовку, брат!
И ни шагу назад!
"Как один пойдем за власть советов!"
И город Ленина не сдадим в борьбе за это!
Стой! Стой! Вставай на смертный бой!
И тракторите вече са танкове,
Работниците са бойци...
.....
О, и Европа пое борбата трудна!
Европа не спи, Европа е вече будна!
Над Арк дьо ла триомф е есен,
липите ронят сетни листи.
Гърмеж!.. И пак е тиха есен -
в Париж разстрелват комунисти.
В Испания е глад,
дете захвърлен кокал смучи -
Но фалангата - парад след парад:
"Ке вива Франко! Вива Дуче!"
А край Ескориал
слепец окъсан, побелял
пее за непреклонна Сарагоса -
Ах, бандера роса, бандера роса!
Испания помни!
Париж, Брюксел и Варшава
не забравят!
4.
Европа е на щрек:
Москва ще падне!
Москва? Никогда, ни-
ког-
да!
Танк до танка, ред до ред -
Напред!
За Родину, за Сталина!
Червени войници - ред до ред,
в железни редици -
танк до танк. Напред!
Вставай, страна огромная!
Вставай, на смертный бой!
Deutschland ueber alles?
Никогда! Никогда!
Щик до щика, братя,
за борба родени!
Москва не падна!
Москва не пада на колене!
5.
Берлин сияе -
и пак фанфари, и още вино,
и кръстове със дъбови листа.
И Хитлер пак ликува,
и Хитлер пак празнува -
Армията на Смъртта е пред Сталинград!
Стой, ни крачка назад!
Гърди в гърди опират брони
стоманени колони -
ред до ред и ред до ред -
защитници безчет!
Помни: зад тебе е Русия, пред тебе Волга!
Ах, Волга, Волга, мать родная!
Помнете Царицин, другари,
помнете
как революцията ги помете!
Беше ужас,
беше смърт,
беше глад,
Царицин остана наш!
Наш ще бъде Сталинград!
И пак щик до щика
и гръд до гръд...
Морна тече Волга
край димящи руини,
и трупове купчини,
и трупове купчини.
И без фанфари и патетика -
малко аритметика:
Смърт плюс смърт,
и смърт по смърт
правят безсмъртие!
Красная армия, марш, марш вперьод!
Победата свенливо пониква
като житно зрънце -
"И на наща улица ще грейне слънце!
Но още кръв ще се пролее,
и още пот, където Маши, Даши и мамаши
леят уморени, бледи,
стомана. И победи.
6.
"Deutschland, Deutschland,
wo bist du, Deutschland?!"
Берлин мълчи.
"Рим, Берлин и Токио - верни във борбата..."
Помниш ли я песничката? Лесничката?
Сицилия падна,
оста се счупи,
катурна се колата
на "верните в борбата!"
В Калабрия димят руини -
дайте Дуче, смърт на Мусолини!
Берлин мълчи! Wo bist du Deutschland?
Европа кипи, кипи!
За сетен бой зове Нормандия.
Шумадия, наша дика
- пуна шума болшевика!
Живео Тито, наша дана
- пуна шума партизана!
Земята на Ботев и Левски
отново е робска земя,
Балканът хайдушката песен
отново размирно запя!
Дайош Варшава, дай Берлин!
Берлин? Берлин гори, обвит във дим.
Кьолн, Хамбург, Мюнхен, Дюселдорф
простират руини към небето.
Къде е Дрезден, питаш?
Къде е Германията
на оня с манията
за световно господство?
Излишен въпрос. И отговорът е по фасулски прост:
Берлин е в бомбен огън, братче,
вдигнал е температура, значи.
И тухлени си храчки храчи!
7.
Иде буря! Иде буря! Трещят облаци черни
и над полята безмерни
се носи лъх на последна борба.
Европа гневно диша,
Европа е на крак!
Изток подава десница на Запад,
Север прегръща съюзника Юг
И гордо възправена робска Европа
към Берлин насочва чиличен юмрук!
(Затвора Сливен, август 1944 г. Килията на осъдените на смърт)