Пълна промяна за 20 години

Павел Пенчев

С близо 200 нощни заведения, 51 общежития и още много жилищни сгради, днес Студентски град не е университетски кампус, а най-обикновен, и то доста грозен столичен квартал.
Част от причините за сегашното състояние на Студентски град е законът за реституцията от 1992 г., който позволи много от "земеделската" земя в квартала днес да се превърне в нов жилищен блок, кафене, или по-лошо, в чалготека. Сега неуреденият закон отпреди 20 години предизвиква сериозни дебати, защото собственици в кампуса се явяват общината, университетите, държавата и частните лица. Благодарение на този хаос постепенно студентският кампус се застрои, подобно на курорт за алкохолен туризъм. Множеството дискотеки, казина и клубове се превърнаха във втори дом за студентите, а алкохолът стана част от ежедневието им. Тази ситуация с времето ескалира и превърна академичното градче в център за криминалните събития в столицата. Студенти се избиват, банки се обират, а наркотици можеш да си намериш на всеки ъгъл. Това е днешният облик на един европейски кампус, който продължава да се развива благодарение на "ефективните" реформи, взети по времето на прехода.
Друг фактор, отговорен за панаира там, колкото и парадоксално да изглежда, са самите университети. Отдавайки под наем териториите си на 65 от заведенията в квартала, те задочно показват, че толерират не само развитието на нощния живот в кампуса, но и зараждането на криминалната среда. Решението за това, на кого да се отдаде даден университетски имот под наем, се взима от ректора и студентския съвет. Под 1% от приходите им са от наеми и могат да се справят без тях, така кметът на район "Студентски" Димитър Дилчев коментира проблема с броя на нощните заведения. Изобщо не е трябвало помещенията да се отдават, но така е решено преди 15 г., допълва той.
Държавата, като за капак, ни изправи пред още един абсурд. Оказа се, че една от култовите чалга дискотеки в академичното градче развива своята дейност в сграда, собственост на Министерството на културата, която е била предназначена по план за Младежки дом. Интересно е защо днес в мястото, предназначено за образование, няма образователни школи, арт центрове, нито книжарници за литература, а единственият чуждоезиков център в района е в Института за следдипломна квалификация към УНСС.
Там, където има търсене, има и предлагане, гласи едно от основните правила в икономиката. Студентите също носят вина за промяната в кампуса. Проблемът е не само в институциите, но и в ценностната система на част от учащите. В това какво искат и какво търсят, от какво се интересуват. Чалга ритмите и голямата доза престъпност през 90-те възпитаха и отгледаха днешните млади българи. Няма как да очакваме Студентски град да изглежда по-различно от обитателите си. Естествено, не бива да слагаме всички под един знаменател и да ги сочим укорително с пръст. Днес много бъдещи висшисти, принудени от неблагоприятната обстановка там, живеят на квартира в други квартали. Те избират да плащат повече, но да живеят по-спокойно. Не съм дошъл тук, за да живея на курорт, а за да уча, казва Калин Иванов, студент в Медицинския университет, който живее вече втора година на квартира в столичния квартал Гео Милев. Когато излизаме с компанията на дискотека, просто отиваме в центъра, даже не си и помисляме за клубовете в Студентски, там е кошмар, добавя той. И част от живущите в кампуса не симпатизират на академичното си ежедневие, но притиснати от финансови  "фактори", живеят на общежитие. Една от тях е Виктория Георгиева, студентка трети курс в УНСС. Не мога да си представя да има такъв студентски град в някоя друга европейска столица, коментира Виктория. Имаме стриптийз клубове, казина, чалготеки, а на този фон панелните ни общежития изглеждат просто абсурдно, допълва тя.
Пълната промяна в кампуса трябва да настъпи час по-скоро. Днес имаме ясната позиция на голяма част от студентите, които искат нов, по-спокоен и по-образователно насочен кампус. Това не може да се случи и без институциите да вземат участие в тази насока. Университетите трябва да преосмислят политиката си за отдаването на имотите си под наем, а държавата най-сетне да оправи проблема с реституираните земи в Студентски град. Да се надяваме и подробният устройствен план на микрорайон "Студентски" да влезе в действие. И както сме свикнали да казваме в България: По-добре късно, отколкото никога...


Пред нас за момента стоят 5 варианта за промяна на кампуса:

1. Национализация на собствеността в район "Студентски".
Това ще струва много пари, защото около 215 дка частни терени попадат в над 10-те кампуса, а  държавата ще трябва да обезщети частните собственици. Цената е висока, но не и неизпълнима. Именно в тази посока са решили да работят областният управител на столицата Данаил Кирилов и районния кмет Димитър Дилчев. Така кампусът ще се изолира до някаква степен, а работата по отношение на реда и сигурността на учащите ще се олекоти.

2. Преместване на Студентски град.
"Хубава мечта", така столичният кмет Йорданка Фандъкова описа предложението на Съюза на ректорите кампусът да се премести в с. Лозен. За начинанието ще се нужни 2 млн. евро и преместването не е гаранция, че и дискотеките няма да се преместят заедно с града на принципа на скачените съдове.

3. Видеонаблюдение в кампуса.
За изпълнението на този план трябва да се поставят камери на всеки ъгъл. Доказано е, че има ли камери, има и ред. Освен това полицейското присъствие трябва да се засили и ако е нужно, да се наемат охранителни частни фирми за контрол в общежитията. Така престъпността ще спадне значително.

4. Строеж на нови общежития.
Това бе предложението на гл. арх. на София Петър Диков. Добро предложение, но то не би повлияло на напрегнатата ситуация в кампуса. Просто общежитията ще станат повече. Нощните клубове ще си останат, а може и да се увеличат.

5. Премахване на заведенията поне наполовина.
Абсолютно постижимо. Щом вузовете държат 65 от заведенията, то топката е в тяхното поле. Трябва само да се откажат от 5000 лв. месечно на обект, за който взимат наем.



Кампусът в Букурещ

В северната ни съседка, с която често се сравняваме, нещата стоят по-различно. В Букурещ има 3 студентски комплекса, най-големият е Грозавещ. Той е изцяло ограден, като на входа му има бариери. Учащите имат възможност да се доберат до всичко, също както е при нас. Има пицарии, кафенета, дори дискотеки, но в рамките на допустимото, а мерките за сигурност са далеч по-ефективни. Самият кампус е наел охранителна фирма и разполага с охранителни камери във всички важни точки, както и с 10 полицейски автомобила, които следят за спазването на реда постоянно. Като страна, която също като нас е преживяла промените през '89 г., и Румъния е претърпяла закона за реституцията, дори и днес търпи критики за него, но е запазила собствеността си върху студентските комплекси. Днес частна собственост на територията на румънските студентски градове няма. Това освен че не позволява частни интереси да се развиват в кампусите, прави комплексите много по-сигурни и защитени.

Студентски град в Сърбия
В Белград един от кампусите се казва Студентски град. Въпреки че носи същото име, той е много по-различен от нашия кампус. Състои се от 4 общежития, в които живеят общо около 5000 студенти. Има кафенета, ресторанти, една дискотека, библиотека и книжарница, дори и телевизия "Студентски град", която се излъчва в четирите блока.