Пактът за миграция е грабеж на бедния Юг

Севим Дагселен 

Мигрантският пакт е продължение на катастрофалната мигрантска политика на канцлера Ангела Меркел с помощта на политическа декларация на ООН. Не е изненадващо, че всички искания на африканските държави да се справят с основните причини за миграцията бяха отхвърлени. Вместо глобално правосъдие, страните от Юга са подложени на емиграцията на образовани хора - или изтичане на мозъци.

Не бе изпълнен ангажиментът за спиране на износа на оръжие и унищожаването на цели икономики в Юга чрез споразуменията за свободна търговия. Напротив, единствените споразумения бяха как да се улесни набирането на специалисти от страните на Юга.

Пактът е съобразен с нуждите на индустрията на Севера и възнамерява активно да популяризира миграцията само в положителна светлина, докато негативните аспекти за страните от Юга остават извън радара. Както е посочено в цел 5, пактът трябва да мобилизира трудовата мобилност в съответствие с нуждите на развитите пазари, на търсене на работна сила за тях и предлагането на умения. 

Изтичането на мозъци парализира икономическото развитие 

наред с разрушителните споразумения за свободна търговия и износа на оръжия, които непрекъснато създават нови конфликти в страните от Юга. Пактът за миграцията обещава на работодателите в индустриалните страни глобално разширяване на разпределението на работната сила, насочено към минимизиране на заплатите.

Левите социолози от Юга се оплакват, че с емиграцията на обучени млади хора се осъществява трансфер от Юг на Север, който може да донесе милиарди. До 50% от академично образованите хора произлизат от страните на Юга.

Правителства и учени от Юга критикуват също, че пактът не застъпва борбата срещу причините за миграцията. Миграцията е проява на неравенство. Въпреки това не се анализираат нейните причини в един капиталистически, глобализиран свят. Хиляди лекари и медицински сестри от страните на Юга работят в Европа, докато в родните им страни хората често нямат медицинска помощ и умират от елементарни болести поради липса на лечение. 

Вместо да води истинска борба срещу причините за миграцията, пактът предлага само мерки за развитие, макар и в образованието и обучението. Но при липса на местно икономическо развитие това вероятно ще доведе до още повече миграция. Например различна търговска политика би била един от решаващите начини за самостоятелно развитие, което да ангажира местна работна ръка. Разбира се, 

в мигрантския договор не се споменава нищо от това

Пактът обслужва преди всичко интересите на германските корпорации да привличат нискоквалифициран труд по един икономически ефективен начин. Германия няма да загуби суверенитета си, нито ще отвори вратата за мащабна имиграция. Но пренебрегването на Юга чрез набирането на квалифицирани работници ще принуди повече хора да напуснат родината си, тъй като страните им се изтощават заради увеличаването на краткосрочните печалби. Макар и да потвърждава правата на мигрантите, пактът служи основно като трансмисия на капиталови интереси. Следователно, лявата критика на миграционния пакт е наложителна.