Пак за гъби

Докато Европа гласува за нов Европарламент, ние отново бяхме за гъби. В почти всички страни се наблюдаваше по-висока избирателна активност, отколкото на миналите избори, при нас обаче - напротив.

Може би това се дължи на дълбоко вкорененото убеждение на нашенеца, че от него нищо не зависи, но пък после защо се сърдим, че Брюксел взема решения вместо нас? Още повече, че при всичките скандали и "видими резултати" преди вота имаше всички необходими предпоставки да се изрази ясно мнение и да се търси промяна. И не е като да нямаше избор - този път палитрата беше особено пъстра. 

Е, предпочетохме да не се възползваме от шанса.

Позицията "всички са маскари" стана една от запазените марки на прехода. В голяма степен сегашната ситуация се дължи именно на нея. А както е казал същият този народ - кой каквото сам си направи, друг не може да му го направи.

Няма да се впускам в обвинения и определено не споделям мнението на премиера за "лошия материал". Напротив, смятам, че лошият материал е във властта. Но политическата апатия и нихилизмът, които властват за пореден път пред урните, са на път да ни превърнат в истинска диктатура. При това все по-безочлива и нагла.