Пак този грип!

В последните две седмици грипът вече осезаемо напомни за себе си. Ако в периода 6-12 януари е регистрирана заболеваемост от остри респираторни заболявания близо 178 на 10 хил. души население в столицата, в следващата седмица тя е близо 190, а в понеделник и вторник регистрираните случаи достигнаха епидемични нива на заболяемост, съобщават от Столичната районна здравна инспекция. По последни данни на Националната референтна лаборатория при 35% от изследваните болни е доказан грипен вирус. Боледуват хора от всички възрасти, но най-засегнати са децата до 14 г., констатират специалистите от Столичната РЗИ.
В Международния класификатор на болестите грипът има нарочени кодове J 10 и J 11.  
На пръв поглед грипът и настинката си приличат, тъй като много от симптомите им съвпадат. Общата настинка е заболяване, което може да бъде причинено от над 200 различни вируса. Докато настинката започва "постепенно", а първите симптоми обикновено са дразнене и болки в гърлото, последвани от кихане и хрема с обилна секреция от носа, общо неразположение, главоболие, температурата най-често не се повишава.
Грипът започва внезапно, макар че при около 10-15% от болните се наблюдават "предшестващи" признаци като отпадналост, студени тръпки. Но общите грипни симптоми включват внезапно повишаване на температура и втрисане, кашлица, мускулни болки, главоболие, умора и слабост. Болните от грип може да се оплакват от запушен нос и възпалено гърло. Ако се съмнявате, че сте болен от грип, отидете на лекар веднага щом почувствате грипоподобни симптоми (но не по-късно от 2 дена от началото им), съветват специалистите. Те са категорични, че хората над 50 г. и тези с хронични заболявания от всички възрасти трябва да се обръщат към лекар винаги когато заболеят от грип.
При грип не се вземат антибиотици, а противовирусни лекарства. Те се приемат само по лекарско предписание. Лекарствата трябва да се приемат колкото се може по-бързо след първите симптоми на грипа (температура, мускулни болки, отпадналост, кашлица или хрема), за да има максимален ефект от тях. Тези лекарства унищожават вирусните частици в организма и така водят до излекуване от вирусната инфекция.
Заболелите от грип може да взимат болкоуспокояващи като парацетамол за облекчаване на главоболието и мускулните болки и за понижаване на температурата.
V Възможно да се развие резистентност към антивирусни лекарства. По тази причина СЗО проследява резистентността към антивирусните лекарства.
V Не трябва да се взима антивирусно лекарство профилактично, предупреждават лекарите.
Често за лечение на грипа се препоръчват т.нар.

бабини цярове

При хрема често чуваме съвет за "изпитани" рецепти като капки сок от лук или чесън в носа, дори керосин или урина. Лекарите категорично опровергават полезността на тези природни "лекарства". При сока от лук или чесън временно хремата спира, защото лигавицата не функционира, тъй като концентрираният сок предизвиква химическо изгаряне на лигавицата. Иначе лукът и чесънът си остават природни антибиотици, но ако се консумират като храна. Промивката на носа с урина също е вредна, защото с урината се отделят токсични вещества от организма. По време на Втората световна война руските войници се лекували, като намазвали болните си гърла с керосин. И сега някои от по-възрастните ще ви дадат този съвет. Керосинът има противовъзпалително действие, но е токсичен, ако попадне в лимфната и кръвоносната система, затова не експериментирайте, категорични са лекари, цитирани в Edna.bg.

Източник на зараза

е болният човек. Той отделя вируса в последните 1-2 часа от инкубационния период и 1-3 дни от началото на клиничните прояви. Грипният вирус се отделя с капчици и пръски секрет от катаралното възпаление. Грипният вирус се отделя при обикновен говор и издишване (до 250 вирусни частици за 1 мин.), при кихане (до 10-15 хил. вируса), при средно силна кашлица (до 50 хил. вируса) и при силна кашлица (100-800 хил. вируса). Образуваните при кашлянето капчици не отиват на повече от 1-1,5 м от болния.
Статистиката показва, че

20 до 40% от населението боледува

от грип всяка година, а до 70% от временната нетрудоспособност на населението в активна възраст се дължи именно на тези на пръв поглед безобидни заболявания. Средствата, които се изразходват за лечението им, като цяло са по-големи от тези за лечение на захарния диабет например. Грипът има здравно и медико-социално значение, което е обусловено от широкото му разпространение, тежкото протичане в детската и старческата възраст, високия процент на смъртност в резултат на усложненията, парализиране на цялата дейност на обществото и от огромния брой икономически щети, които нанася.