Пак приклякване

В петък турнаха паметник на още един американски президент насред София - този път на Удроу Уилсън. И из медиите се поляха тонове елей - той бил благодетел на България, на него тя дължала запазването на целостта си през 1919 г., след Първата световна война! Нищо вярно. Но какво значение има истината пред необятната продажност и раболепие на някои днешни т.нар. държавници? 

Инициатори за паметника са... прокурорите и следователите, Гешев гордо и знаменателно се изтъпани на откриването, Столичната община скоропостижно даде разрешение през април, малко преди да бъде освободен тарторът на паметниците зам.-кметът Тодор Чобанов. Но необяснимото е, че и български историци подкрепят инициативата. Те ли не знаят, че Уилсън е един от родителите на трагичния за България Ньойски договор, той го и подписва. Да, обявил се е срещу разделянето на България между Сърбия, Гърция и Румъния, обещавал ни е излаз на Егейско море, но само на думи. За да изпълни истинската си цел - отделянето на Тракия в самостоятелна държава с център Цариград под управлението на САЩ! Вечната мечта за контрол над Проливите и Балканите, която е жива и сега, уви. Не е успял тогава и когато пет месеца след Ньой на конференцията в Сан Ремо (април 1920 г.) Беломорска Тракия - оставена дотогава под управлението на Антантата, е дадена на Гърция, американската делегация нарочно не се явява и предава страната ни. И трябвало да сме благодарни? Архивите пазят черно на бяло истината за намерения и действия, че са и публикувани.

Ама нали днес все търсим благодетели откъм Запада! Както знаем, това не е последният случай, когато Великите воюващи за Европа залъгват България с излаз на Егея, тласкайки я към пагубни за нея действия. Документите имат значение, а не политическите прикляквания.