Пак по въпроса за оставката

Вероника Делибалтова

В Българската социалистическа партия два са основните начина за смяна на председателя - след подаване на оставка и избирането на нов от делегатите на конгреса. През 2012 година и след месеци битка в структурите на БСП, бившият президент на Република България оттегли кандидатурата си за председател, както и други номинирани, конгресът избра Сергей Станишев.
Напоследък медиите бълват изказвания и интервюта на представители на БСП, които всеки редови партиен член възприема за авторитети - избрани депутати, избрани членове на Националния съвет на БСП или бивши такива. Следва се правилото - не се оценява личността, а позицията, която изразява. Задавам си логичния въпрос - позицията на един или двама, позиция ли е на парламентарната група или не е, общата позиция на 20 души в партията, извън легитимните органи, позиция на партията ли е, или не е?
Разбира се, медиите в 21 век търсят сензацията и искат новините им да бъдат интересни, продаваеми, нормално е да преследват интригата, това им е работата. Какво обаче се случва в Българската социалистическа партия, когато един или друг известен неин представител си позволи да изразява мненията си публично и умишлено да създава продаваемата интрига. Единственото, което се случва е, че редовите членове на БСП започват да се питат какво става.
Днес медиите у нас са наситени от негативно говорене срещу БСП от всички страни - всички политически партии, разни експерти, та дори и членове на БСП. Случайно ли е това говорене след решението на ръководството на партията, че едната година съвместна подкрепа с ДПС на управлението на държавата е изчерпано и че никой не може да поставя хоризонти пред една или друга власт в държавата? Случайно ли е говоренето за оставки в БСП, когато партията реши, че приоритетите на държавата са по-важни пред оставането във властта и взе решение да се тръгне към предсрочни избори?
Това са реторични въпроси, но въпроси, които мнозина си задават и гръмките лозунги за обновление и промяна в БСП звучат неадекватно след няколко важни неща, които се случиха благодарение на БСП и подкрепата на кабината на Пламен Орешарски:
1. ГЕРБ бяха отстранени от властта;
2. Бяха поведени тежки битки с монополи, кредитни институции, търговски вериги и всичко това за подобряване благосъстоянието на хората;
3. Беше възвърнато, макар и минимално, доверието в българските институции, че в държавата няма само един човек, който три пъти на ден си променяше решението и накрая държавата осъмна с изхарчени 4 милиарда, от които 1,5 откраднати директно от джоба на хората, които си плащат здравните осигуровки.
Единствената цел на БСП е подобряването на благосъстоянието на хората във всички сфери на техния живот. Вътрешнопартийните битки са и ще бъдат за овладяването на властта в БСП или за нейното разцепване. Г-н Първанов и редица други назад в най-новата история вече са минали по този път и са подлъгали симпатизанти и членове на БСП, после са ги разочаровали. Каква е била тяхната цел - единствено и само властта. Всеки, тръгнал по този път, е загубил, но най-много е губила БСП. Много може да се напише и изговори, но няма смисъл, когато членове на БСП започнат да възприемат себе си за по-значими от идеите и целостта на партията.
И накрая ще отбележа, че изказаното по-горе е лично мое мнение и ангажирам с него само и единствено себе си.