Пак - обичана и мразена
Първата жена президент на Южна Корея трябва да застане лице в лице с болезненото наследство, оставено от баща й
/ брой: 296
Джак Ким и Дейвид Чанс
Ройтерс
Когато през февруари встъпи в длъжност, Пак Гън-хе - първата жена президент на Южна Корея, ще се заеме с неща, които вече са предопределени - забавения икономически растеж, проблема със Северна Корея, която е по-непредвидима отвсякога, и незабравеното все още диктаторско управление на баща й. 60-годишната Пак спечели в сряда силно оспорваните избори безболезнено. Тя заменя своя съпартиец И Мюн-бак, чийто единствен по закон петгодишен мандат изтече. Слабичката и елегантна Пак е отраснала в президентския дворец в Сеул по време на 18-годишното управление на баща й Пак Чон-хи, който идва на власт през 1961 г. с военен преврат. Пак вероятно ще се сблъска с протести от гласовитата южнокорейска левица, която не може да се примири, че начело на страната застава дъщерята на човека, когото смята за жесток диктатор. "Това ще е огромно бреме за способността й да управлява", смята политическият коментатор Ю Чан-сън. "На практика това означава, че тя ще е в директен конфликт с половината от обществото... Първите шест месеца ще са решаващи."
За икономиката, която доминираше в предизборната кампания, Пак обеща по-голяма социална насоченост, без обаче да даде по-конкретни представи. Южна Корея постигна удивителен успех, възкръсвайки от пепелта на Корейската война от 1950-1953 г., за да се превърне в 14-ата по мащаби икономика, чиито благини обаче бяха разпределени неравномерно. В продължение на десетилетия икономическият растеж беше 5,5 процента благодарение на едни от най-големите компании в света като "Самсун електроникс" и "Хюндай Мотър". Този темп се забави и тази година растежът няма да е повече от 2 процента. Стотиците хиляди висшисти, които южнокорейските университети бълват всяка година, се оплакват, че имат проблеми да си намерят прилична работа, а разликите в доходите стават все по-големи.
Пак понякога споменава за наследения от баща й икономически растеж, който изстреля Южна Корея в лигата на индустриализираните държави. Друг път тя се извинява за репресиите и екзекутирането на хора, заподозрени, че симпатизират на Северна Корея, която технически е все още във война с южната си съседка след примирието, с което бе сложен край на Корейската война. Семействата на екзекутираните при управлението на баща й смятат, че Пак не е поднесла достатъчно извинения и че се опитва да замете миналото си под килима. Пак беше "първа дама" за своя баща, след като майка й беше убита през 1974 г. до убийството на бившия диктатор през 1979 г. Най-известните екзекуции при управлението на Пак бяха на осем души на възраст между 30 и 52 години, членове на "Народната революционна партия". Те бяха обесени 24 часа след като бяха осъдени за държавна измяна, без да им бъде оставено време да обжалват. Осмината представляваха голяма част от южнокорейското общество и включваха пчелар, собственик на бирена фабрика, акупунктурист и учители. Те бяха реабилитирани посмъртно от Върховния съд през 2007 г. "Това, което тя трябва да направи, е да достигне до всеки, до онези, които й се противопоставят, да покаже, че се интересува от тях и да им предложи съчувствие, да им каже, че съжалява за това, което се е случило", смята преподобният Пак Чун-и, бивш армейски капелан и свидетел на извършените на разсъмване екзекуции на осмината мъже. Освен да застане лице в лице с това наследство, което е толкова болезнено за мнозина южнокорейци, Пак трябва да намери общ език и с Ким Чен-ун, 29-годишния управник на Северна Корея, чийто дядо издаде заповедите за няколко покушения срещу баща й.
През 2002 г. по време на размразяването на отношенията Пак се срещна с Ким Чен-ир, бащата на сегашния управник на изолираната държава, която през 2010 г. потопи южнокорейски кораб и подложи на артилерийски обстрел южнокорейски остров. След срещата си с него Пак обяви Ким Чен-ир, който по-късно превърна Северна Корея в "ядрена сила", за човек, "който държи на думата си". Пак казва, че ще се стреми към подобряване на отношенията с Пхенян. Отиващият си президент И вбеси Севера, като отряза помощта за страната, където една трета от населението е недохранено, по данни на ООН. В същото време Пак подчертава, че няма да си затваря очите за севернокорейската ядрена програма. На фона на всичко това Северна Корея не е склонна на компромис. Тя категорично отхвърля възможността да се откаже от ядрената си мощ, която напоследък определя като "скъпоценна". Не се поколеба да изстреля ракета с дълъг обсег въпреки забраните, наложени от ООН след ядрените й опити през 2006 и 2009 г., точно когато в Южна Корея се готвеха да гласуват. Самата Пак се превърна в мишена на пхенянската пропагандна машина, според която петгодишното управление на И е донесло само "кошмари, отчаяние и катастрофа".