Отново за хъба

Едно от основните събития в края на миналата седмица се оказа пускането на нова газова отсечка близо до българо-турската граница. Тежест му предаде и присъствието на премиера Борисов. Отсечката позволява транзитният газов поток по Трансбалканския газопровод да върви вече не само от България към Турция, но и в обратна посока. Така ще може да се транспортира руски газ по "Турски поток" за планирания от правителството хъб край Варна, похвалиха се управляващите. Оставяме настрана въпроса защо "Южен поток" стана изведнъж "Турски поток". Вероятно някои все още си спомнят посещението у нас на сенатора-ястреб Джон Маккейн, който принуди правителството да спре проекта. Това накара Путин да отиде до Анкара и да обяви официално замяната на "Южен поток" с "Турски поток". А България остана с надеждата за газов хъб.
Докато другите се чудят къде какво щяло до мине, ние си работим и още днес можем да бутаме газа до Солун и Белград, заяви премиерът. Все пак остават два основни въпроса - ще има ли нещо за бутане по тръбата и ще ни даде ли някой да го бутаме изобщо. Защото всеизвестна истина е, че при подобни проекти, свързани с геополитиката, последната дума имат великите сили. Да не говорим, че газовият хъб край Варна трябва да получи и благословията на Брюксел, което незнайно защо се бави. За сметка на това оттам идват противоречиви сигнали. ЕК подкрепя амбициите на България за свързване на доставките на газ, което ще допринесе за по-диверсифицирани и конкурентни газови пазари, казва зам.-шефът на ЕК Марош Шевчович пред "Дойче веле". България още не отговаря на условията на ЕС да стане газов хъб, твърди от своя страна Клаус-Дитер Борхард, директор "Вътрешни енергийни въпроси" в ЕК.
По принцип, след като изпуснахме питомното и сега гоним дивото, създаването на газов хъб е добро решение за България. Едва ли обаче някой се надява, че той бързо ще стане реалност, ако изобщо стане. Съществуването на подобен разпределителен център предполага увеличено търсене на газ и различни източници на доставки, а това го няма у нас. Реално газов хъб вече съществува, но той е в Турция, където се срещат газопроводите от Русия и Азия. Затова, въпреки че проектът се представя като успех на властта в България, тя ще има ограничено влияние върху него, а условията ще се налагат от Москва и Анкара.