Откъде тръгва руската земя?

Петър Куцаров

На 4 ноември 2015 г., в Деня на народното единство в Русия, в Москва ще бъде открит 24-метров паметник на княз Владимир. Формалният повод за този акт е 1000-та годишнина от кончината на Покръстителя на Русия княз Владимир Новгородски и Киевски. След покръстването Киев е смятан за град на руските градове, откъдето тръгва руската националност. Даже има поговорка "Язык до Киева доведет", равнозначна на българската "С питане до Цариград се стига". Митрополитите на РПЦ се наричат "Митрополит Киевски", а по-късно към титлата се добавя "Владимирски, Московски и на цяла Русия". И

след покръстването на Рус

междуособната борба за първенството на отделните руски градове продължава. В отделни моменти се откроява на преден план Владимир, Твер иска да дели мегдан с Москва, а Новгород и Псков не се подчиняват на централната власт. Постепенно Московското княжество надделява в тази борба. Тук следва да напомня на читателя за приноса на България: за утвърждаването на Москва като църковен и административен център значителна роля изиграва българинът от Велико Търново Киприан, митрополит Московски и на цяла Русия. Той допринася много за единството на руските земи и превръщането на Москва в религиозно, духовно и административно средище. Не трябва да се забравя, че Киприан е ръкоположен първоначално като митрополит Киевски, Литовски, Владимирски и после е добавена титлата Московски и на цяла Русия. Друг българин, писателят Григорий Цамблак, митрополит Киевски и Литовски (племенник на Киприан), произнася своето известно слово в Успенския събор в Кремъл по повод три години от кончината на своя знаменит чичо. Както за България и нашата история е важно името на Борис І Покръстител, така и за руския народ и история такова важно значение има Владимир Покръстител. Киев е смятан за начало на руските градове, за 
 
пръв между равни

Такава е накратко историческата картина за руския религиозен и политически живот в Х век.
Усложнените руско-украински отношения след разпадането на СССР дават отражение не само върху двустранните икономически и политически, но и върху църковните връзки. Макар властта на московския патриархат да се запазва в пространството на ОНД, в Киев, наред с гръко-униатите, се появи и украински патриархат, откъснат от Москва и подчиняващ се на Вселенския патриарх. Нека припомня, че поставянето преди години на скромен паметник на княз Владимир в двора на Даниловския манастир, резиденция на руския патриарх, предизвика търкания между църквите на Русия и Украйна.
Издигането на пореден паметник на Владимир в Москва е утвърждаване на руската столица като град на градовете. Разнопосочната и непоследователна външнополитическа линия на Украйна след разпадането на СССР остро поставя пред руските политици, историци и патриарси въпроса: "Откъде тръгва руската земя?" Тезата, че Киев е дал началото на руското православие става неприемлива за украинските власти. Отговорът е даден от известния с пристрастието си към църковните проблеми президент Владимир Путин: православието в Русия тръгва не само от Киев, а от Севастопол - Херсонес - Корсун.

Интересът на Владимир Путин

е предизвикан от намирането край бреговете на Севастопол останките на затъналия на 83 метра античен кораб. След като разгледа находката, Путин подчерта: "Това е примерно Х-ХІ век, времето на изграждане на руската държавност и нейните връзки с Византия и други страни. Затова мисля, че този факт ще бъде интересен и за специалистите, и за широката публика, ще подтикне всички нас да обръщаме внимание на отечествената история, да търсим нещо ново и да го използваме за настоящето и бъдещето".
Тук следва да напомня написаното в най-стария руски летопис "Повесть временных лет": покръсти се Владимир в Херсон и взе повече българи за свещеници. И това не е единственото признание за ролята на България в руския религиозен и културен живот. След покръстването Русия изпитва остра нужда от литература. Както отбелязват тогавашните летописци, заедно с книгите на Свещеното писание от България идват и много други книги. При тяхна помощ високата християнска образованост става достояние на руските хора. Уместно е да припомня и думите на руския славист Юрий Венелин: може всички да забравят българите, но не и ние, които сме получили от тях своята писменост и вяра.
Във връзка с отбелязването на споменатата годишнина на княз Владимир президентите

Путин и Порошенко влязоха в задочен спор

за неговата роля в историята. Руският президент наблегна на източниците на уникалната руска цивилизация, а украинският подчерта европейския избор на княза. Без да каже, разбира се, че в случая "европейски" е по-скоро православен и български.
Над Днепър вече се издига паметник на Владимир, покръстител на Русия (според Порошенко на Русия-Украйна). негов паметник има и в Севастопол. На 4 ноември високата фигура ще се появи в Москва. Защо в Москва? Защото Владимир е покръстил русите. Издигането на паметник на Владимир е както поредно утвърждаване на Москва като трети Рим, така и намек за излизането на Украйна от източноевропейското братство Русия-Белорусия-Украйна, а също на непризнатата украинска църква от Московския патриархат.
Издигането на колосалната фигура-паметник на княз Владимир е формално по инициатива на Руската православна църква, на руското Военноисторическо дружество и на Министерството на културата на федерацията. Последните две ведомства са оглавявани от министър Владимир Медински. Новият паметник е въплъщение на идеята "православие, самодържавие, народност". Ако сравним паметника с картината "Явление на Христос пред народа", ще открием голяма разлика. На мащабното платно на А. Иванов спасителят е на втори план, а на първи план е народът. При гигантското творение на С. Шчербаков княз Владимир е колос, а народът ще го съзерцава от 24 метра под него. Както всякога, така и в случая, тълкуванието на художественото произведение не е еднозначно.
 

Молитва за свещеномъченика Киприан и мъченица Иустина

Паметникът на княз Владимир в Москва ще бъде 24 м висок, срещу 20,04 м на този в Киев

Княз Владимир