Отчайващо

Видяхте ли как се прави? Мислехте, че плонжира като щъркел със счупено крило, че карикатурните неволи и свинските опашки са го притеснили. Тц! Не сте познали. Изправи се пред своите в НДК - самохипнотизиран, непукист, спокоен, благ, и ни блъсна с юмрук в десетката.
Няма спасение! Цар е на популизма. Цар е на демагогията. С перфиден цинизъм е готов да разстреля корумпираните, след като и третокласниците знаят, че Неговата партия се е сраснала с властта. Потресаващо, отчайващо и плашещо. Той. Сам. Срещу всички и всеки. В бяло. Без конкуренция. И не се вижда друго на хоризонта.
А обществото - в транс на умиление. Синът на пожарникар и учителка, човекът от народа... Утре гол да излезе на улицата, ще спечели. И ще ни управлява докато му е кеф.
Човекът с ножицата, рядката птица, феноменът, наглецът. Както щете го наричайте. Той е на светлинни години от всички, които с клишета се пънат да го обърнат. Бил арогантен и посредствен. Да, ама не само софраджиите в устата го гледат и ръка му целуват. Ошлайфа се в годините, а опонентите му замръзнаха. През просото го кара, но се връзваме. Обичаме да ни мамят, обожаваме да ни манипулират. Не е успокоително, но от това истината не е по-малко истина.