Отчаяние като дълбока 100-метрова локва

Отчаяни граждани пишат до ДУМА, защото между два престижни квартала в София като "Горна баня" и Княжево за поредна година зее 100-метрова кална локва, в която общината дави всекидневно надеждата им за добър живот.
Някак лесно е да живееш в центъра на София, където благата се раздават на килограм, има прекрасни розариуми и прочие каскадни красоти по улиците. Изглежда лесно да минеш и по ремонтираната "Витошка", където си дават среща разноцветни мозайки, плод на архитектурен талант.
Но какво пречи на кмета на София, който   назначава районните си наместници в столицата, да реши един неколкогодишен проблем. А не хората само да изпращат напразни писма до всякакви видове столични инстанции. Да пишат писмо след писмо до същата община, в която да отидеш на работа минава през предизвикателства, гарнирани с кал. Тук въпросът е дали живеещите в центъра и живеещите в така наречената периферия обитават едно и също населено място. Първото с намек за лукс и забележимо за всички, а второто - забравено от Бога.
Затова и живеещите в тези два района са готови да се вдигнат на "всеоружие". Защото само така кметът на София ще чуе, че и там, между "Горна Баня" и Княжево, живеят нормални хора. И те са граждани, не само когато си плащат високите такси и местните данъци, а и докато затъват поединично в калта на нашия общ град. Или това не е една голяма община за всички хора в нея?