Произведено в България
От утре за днес
/ брой: 206
Четете това 72 години и един ден отгоре след падането на фашизма на територията на Територията. Какво ни се случи като народ след 9 септември 1944 г., но и след 10 ноември 1989-а? Понеже четете спортна страница, не мога да не говоря за спорта като основа при човека. А и не искам да не го правя. След 9-и 44-та е ясно, че направихме спорт, а след 10-и 89-а го развалихме. Парадоксално е, че днес живеем за днес, докато преди живеехме за утре. Каква стана тя? Да не се усетим чак накрая, че е късно? От утре за днес. Ако приемем, че знаем кога е краят, де. Може да е бил и вчера. А може и да не е бил. Лошото е, че в момента никак, ама никак не сме щастливи. Апропо, има свежа сентенция, че успехът не е ключ към щастието, а щастието е ключ към успеха. Е, ние в условията на сегашната демократура къде и в кое успяхме? И кога бяхме или сме щастливи? Нали разбирате, че след тази кратка увертюра няма как да сме доволни от 3 (само три) олимпийски медала?
Някои казват, че било хубаво да не виждаш нищо пред себе си, защото така поне нямало какво да те препъне. Да бе, да! Може просто да не си го видял, а то да си стои там и да чака да се натресеш право в него. Ей на това му се вика сляп оптимизъм, който се опитва да ни насажда в съзнанието властта. По всички въпроси. Нещо от сорта на „абе ние нищо не ви даваме, ама поне нищо не ви взимаме“. Ай, сиктир! Взели са вече всичко и продължават да седят на пусия за бъдещи вземания. Мълчи си обаче народонаселението и туй то. Старши министърът Б.Б. разправя, че българите пътували, щото се видели в пари! Ало, българите, щом мълчим, значи имаме! Ама знаем, че нямаме. Тогава що мълчим?
Не можем да избягаме от реалността. Дори и в интернет. Защото там също е реалност. Отдавна дори е така. Един геймър счупил световен рекорд за „Гинес“, като играл в продължение на 173 дни, 16 часа и 51 минути на „Футбол мениджър“. Хрумва ми, че освен на треньори, геймърите могат да си играят и на политици. Колко ли дни или години ще изкарат пред компютъра? Или пък часове, минути... Не знам, ама в играта „Футбол мениджър“ се сменят и продават играчите и ако го взаимстваме за играта с политиците, бая смени ще паднат. И всеки път с различна тактика ще се излиза на терена.
Евентуална игра „Политик мениджър“ има всички шансове да стане тотален хит, какво ще кажете? Излиза че, ако политиците се уволняваха както треньорите, когато нещо не върви, да не си на мястото на първите. А то не нещо, а нищо не върви. Ама само едни все ги въртят и те сега са властта. И колкото и да обясняват на някого или на всички, че 9 септември е лоша дата, това не ги прави демократи! Те са си и ще си останат бивши другари. Ние го знаем и те го знаят!
Иначе за спорта. Но и не само. Иванка Колева се класира шеста на гюле на Параолимпиадата! Браво, Ванче! Хвала ти за постижението и за силата. Не е важно дали предпочиташ да те наричат „госпожо“ или „другарко“, но съм убеден, че много хора искат теб да наричат „приятелко“! А това ти е още по-голяма победа от постижението в Рио...