От "Разпни го" до "Осанна"

Разказано от Иван Ножделов - Учителя

Беше преди години. Тежка зима. Сняг половин метър. На лов сме за глигани. Тръгнах през деретата като викач. Излизам на малка полянка и виждам на стотина метра пред мен, до един храст се изправил голям глиган. Вдигнах пушката и стрелях с бренеке. Глиганът подскочи и побягна към пусиите.
Стреля един, след него втори. Стреля трети, но прасето отърва кожата. След гонката се събрахме и започнахме коментарите. Всички се нахвърлиха върху мен: "Защо не го уцели?", "Ти си виновен, че изтървахме прасето, защото го засили!" и т.н.
"Далеч беше бе, хора - казвам аз - елате да видите откъде стрелях и къде е лежал глиганът". Тръгнахме и започнахме да броим крачките от изстреляните гилзи към храста.
Изведнъж - изненада! До храста паднало прасе. Оказа се, че глиганите са били два. Аз съм стрелял по изправения, а бренекето е ударило лежащия до него.
Е, колегите смениха веднага тона. "Браво, майсторе!" "Ха сега да почерпиш за слуката". Какво да се прави, и в лова е като в живота - от "Разпни го" до "Осанна".